Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 11

— Скуби Ду. Хубаво филмче. А кои са другите ти любими филмчета?

— Мама гледа сериалите.

— А ти харесваш ли ги?

Тя поклати глава.

— Доста са скучни, а?

Малката плахо се усмихна, без да извади палеца от устата си.

— А имаш ли си играчки, Мелъди?

— В моята стая.

— Ще ми ги покажеш ли?

* * *

Стаята, която използваха за спалня, не приличаше на детска, нито на стая за възрастен. Беше малка, с нисък таван и един-единствен прозорец, разположен високо — като цяло усещането беше по-скоро за килия. В ъгъла имаше купчинка играчки.

Мелъди колебливо ме заведе дотам. После измъкна от купа една грозна пластмасова кукла бебе и промълви:

— Аманда.

— Красива е.

Детето притисна куклата към гърдите си и започна да се полюшва напред-назад.

— Сигурно добре се грижиш за нея.

— Грижа се. — Отговорът й прозвуча като оправдание. Очевидно не бе свикнала да я хвалят.

— Знам, че е така — казах аз меко. Малко по-встрани се бе излегнал плюшен морж. — А това кой е?

— Дебеланчо. Татко ми го подари.

— Много е сладък.

Мелъди отиде до голямата почти колкото нея играчка и демонстративно я погали.

— Мама иска да го изхвърли, защото бил много голям, но аз няма да й дам.

През следващите двайсет и пет минути седяхме на пода и си играехме.

Когато Майло и майката се появиха отново, двамата с Мелъди бяхме в доста добро настроение. Вече бяхме успели да се сприятелим.

После четиримата се върнахме отново в дневната.

— Мелъди — казах, — ако нямаш нищо против, бих искал да дойда и утре. Хареса ми да си играя с теб.

Тя погледна майка си и отново засмука палеца си.

— Нямам нищо против — отвърна Бонита Куин учтиво. — Хайде, върви да гледаш телевизия.

Мелъди скочи и хукна към стаята си. На вратата спря, обърна се и ме погледна въпросително. Махнах й приятелски и тя изчезна. Две-три секунди по-късно аплодисментите по телевизията гръмнаха с нова сила.

— Само още едно нещо, госпожо Куин. Трябва да се консултирам с доктор Тауъл, преди да приложа хипноза на Мелъди.

— Няма проблем.

— Ще ми е нужно разрешението ви, за да поговоря с доктор Тауъл. Сигурно разбирате, че професионалната етика го задължава да не разгласява нищо, свързано с детето.

— Добре. Имам му доверие.

— Може би ще се наложи да й спре лекарствата за няколко дни.

— О, добре, добре. — Тя махна с ръка, леко раздразнена.

— Благодаря ви, госпожо Куин.

Когато си тръгнахме, тя стоеше пред „апартамента“, ожесточено дърпаше от цигарата си и сушеше косата си под лъчите на обедното слънце.

Седнах зад волана и подкарах кадилака към „Сънсет“. След няколко минути възкликнах:

— Престани да се хилиш, Майло.

— Моля? — Беше вперил поглед в огледалото за обратно виждане, а косата му се развяваше от течението.

— Значи успя все пак да ме впримчиш, а? Знаел си, че хлапето ще ме плени с големите си кафяви очи.

— Ако решиш да се откажеш, Алекс, така да бъде. Няма да умра от щастие, но и няма да се мъча да те разубедя. Освен това спагетите все още ни чакат.

— По дяволите спагетите. Да поговорим с доктор Тауъл.

Моят кадилак гълташе бензина с обичайната си ненаситност. Свърнах на бензиностанцията близо до Бънди. Докато Майло пълнеше резервоара, влязох в телефонната кабина и прелистих телефонния указател, за да открия нужния номер. После го набрах, съобщих кой съм и след трийсетина секунди ме свързаха с доктора. Обясних му накратко защо искам да си поговорим, като уточних, че разговорът може да се проведе още сега, по телефона.