Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 9
Джонатан Келерман
Всеки съвестен лекар най-напред би проучил психологическото и социалното състояние на детето, преди да му предпише риталин или което и да е друго лекарство, влияещо на поведението. Има много добри лекари. Но има и такива, които предпочитат да не си дават много зор и веднага грабват кочана с рецептите. Това не е подсъдна небрежност, но разликата е много малка.
Отворих шишенцето и изсипах няколко таблетки върху дланта си. Бяха от двайсетмилиграмовите, светлокафяви на цвят. Разгледах по-внимателно етикета. По една таблетка три пъти дневно. Шейсет милиграма — максималната дневна доза — прекалено голямо количество за едно седемгодишно дете.
— Три пъти дневно ли й ги давахте?
— Ъ-хъ. Нали така пише на етикета?
— Да, така пише. Лекарят предписа ли ви преди това нещо по-слабо — едни бели или пък сини хапчета?
— О, да. Отначало вземахме по три сини на ден. Действаха й доста добре, но оплакванията от училище продължиха и той каза: „Добре, да опитаме с тези“.
— „Тези“ действат ли добре на Мелъди?
— Доволна съм. Но когато знам, че ще идват много хора, което я изнервя, й давам по още едно хапче.
Ето това вече беше свръхдоза.
Този път на лицето ми сигурно се е изписало неодобрение и Бонита Куин явно го забеляза, защото продължи с нотка на обида в гласа си:
— Докторът каза, че нямало проблем. Той е кадърен лекар. Освен това тук децата са нежелани и ако искам да остана, трябва все някак да я накарам да пази тишина. От „Ем енд Ем Пропъртийс“ — те стопанисват жилищния комплекс — ми казаха, че постъпи ли дори едно оплакване, направо да си събирам багажа.
Отново погледнах етикета на шишенцето, за да науча името на лекаря. Когато го открих, нещата започнаха да си идват по местата.
Л. У. Тауъл. Лайнъл Уилърд Тауъл, един от най-прочутите педиатри по западното крайбрежие. Не го познавах лично, но репутацията му ми бе известна. Тауъл беше член на управата на Западна педиатрична и на още куп други болници. Важна клечка в Академията по педиатрия. Гостуващ лектор, търсен почти за всеки семинар по поведенчески проблеми. Доктор Тауъл беше също така платен консултант в три големи фармацевтични концерна. С една дума — звезда. Ползваше се с лоша слава сред по-младите лекари, които по правило имат консервативно отношение към лекарствата. Говореше се — с половин уста, разбира се, тъй като Тауъл имаше страхотни връзки навсякъде — че добрият доктор се справял безпогрешно с немирните дечица. Чудех се как Бонита Куин се е добрала до него. За съжаление не можеше да я попитам, без да излезе, че си пъхам носа, където не ми е работата.
Върнах й шишенцето и се обърнах към Майло, който продължаваше да мълчи.
— Искам да си поговорим насаме.
Когато излязохме в коридора, му казах:
— Не мога да хипнотизирам това дете. Малката е дрогирана до мозъка на костите си. Рисковано е да се работи с нея и освен това шансовете да изкопчим нещо що-годе полезно са минимални.
На Майло това никак не му хареса.
— По дяволите. — Той се почеса по главата. — Ами ако й спрем хапчетата за няколко дни?
— В случая трябва да си каже думата лекуващия лекар. Иначе ще си изпатим. Трябва ни неговото разрешение, което пък означава, че ще разбере за интереса на полицията към малката.