Читать «Желязното дърво» онлайн - страница 15

— Какво са направили с нея? — прошепна Саймън. — Въобще не прилича на Мелъри!

— Нейната красота и младост никога няма да увехнат! — тържествуващо извика Кортинг. — Извън този стъклен сандък тя е обречена на старост, смърт и тление — проклятието, което тегне над всички смъртни.

— Вие сте обрекли Мелъри на гибел! — извика Джерард.

Господарят на джуджетата изсумтя.

— Говорите глупости, но щом искате, нека се разберем. Какво ще ми дадете за сестра си?

Джерард бръкна в ученическата си раница и извади оттам увитата в хавлиена кърпа книга.

— Справочникът на Артър Спайдъруик. — Бодна го чувство на вина заради лъжата, но той безмилостно го потисна.

Кортинг потри доволно ръце.

— Отлично! Точно както се очакваше… Е, дайте книгата.

— А вие ще ни върнете ли Мелъри?

— Ваша е.

Джерард подаде фалшивия справочник и едно от джуджетата го измъкна между пръчките на решетката. Крал Кортинг дори не благоволи да го погледне.

— Откарайте тази прекрасна клетка в съкровищницата и поставете стъкления сандък до нея.

— Какво? — викна Джерард. — Какво стана с размяната?

— Размяната? Направихме размяната — усмихна се подигравателно Кортинг. — Вие искахте сестра си, но никога не сме говорили за нищо друго. Не сме говорили като ви я дадем да ви освободим.

— Не! Не може да направите това! — Джерард заудря с юмруци по решетката, но това не попречи на джуджетата да подкарат своя подвижен затвор по един тъмен подземен коридор.

Джерард не можеше да погледне Саймън. Беше му крещял, беше го нарекъл глупак, но се оказа, че глупак е той самият. Чувстваше се изморен, съсипан, малък и изплашен. Той беше само едно обикновено дете. Как щеше да намери изход от тази безизходица?

Глава пета

В която Джерард и Саймън събуждат спящата красавица

Джерард затвори очи, за да спре парещите сълзи и изобщо не забеляза откъде минаха, за да стигнат до съкровищницата.

— Ето че пристигнахме! — извика джуджето, което ги водеше. То беше с дълга бяла брада, а край бедрото му се полюшваше голяма връзка с ключове. Огледа затворниците, после се обърна към джуджетата, които носеха стъкления сандък с Мелъри. — Оставете го ей там.

Един-единствен фенер осветяваше съкровищницата, но купчините злато отразяваха светлината му и в подземната зала не беше много тъмно. Един сребърен паун, чиято опашка беше украсена с тюркоази и рубини, отегчено кълвеше медна мишка, пропълзяла върху висока ваза.

Белобрадото джудже приближи клетката, докато останалите се подредиха в колона и с маршова стъпка излязоха от съкровищницата. Белобрадкото се усмихна любезно.

— Сега, момчета, ще видя какво да ви дам, та да си играете. Мраморни топчета? Стават ли? Стават, я! Може да си ги търкаляте…

— Аз съм гладен — прекъсна го Саймън. — Ние не сме механични играчки. Щом ще ни държите затворени тук, ще трябва и да ни храните.

Джуджето премигна.

— Вярно. Ще ви донеса каша от паяци и ряпа, та да се наядете както трябва. Кашата ще ви насити.

— А как ще ни я дадеш? — неочаквано попита Джерард. — Клетката няма врата.