Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 5

Анабет имаше време само да си помисли: „Третата част!“. Тогава русокосото момиче удари кучето през муцуната. Жезълът й се разгоря със златиста светлина и кучето полетя назад — право през счупения прозорец в далечния край на вагона, където беше Анабет. Русокоската го последва. Скочи през затварящите се врати, точно когато влакът потегляше от станцията.

За момент всички просто си стояха — две момичета и две чудовища.

Анабет проучи спътницата си в противоположния край на вагона, опитвайки се да се оцени нивото на заплаха. Новодошлата носеше бял ленен панталон и подходяща блуза, нещо като костюм за карате. Стоманените върхове на кубинките й изглеждаха така, сякаш биха могли да нанесат сериозни щети по време на битка. През лявото й рамо беше преметната синя найлонова раница с извита пръчка от слонова кост — бумеранг? — висяща от презрамката. Най-смущаващото оръжие на момичето, обаче, беше белият дървен жезъл — дълъг около метър и половина, с резбована глава на орел на върха. Целият бе нажежен като божествен бронз. Анабет срещна очите на момичето и изпита чувството за дежа вю.

Каратистката не можеше да е на повече от тринадесет. Очите й бяха яркосини, като на дете на Зевс. В дългата й руса коса имаше пурпурни кичури. Много приличаше на дете на Атина — готова за битка, бърза, нащрек и безстрашна. Анабет имаше чувството, че вижда себе си преди четири години, по времето когато за пръв път срещна Пърси Джаксън.

Тогава момичето заговори и разруши илюзията.

— Ами да! — Издуха кичур пурпурна коса от лицето си. — Защото денят ми не беше достатъчно откачен…

„Британка“ — помисли си Анабет. Но нямаше време да размишлява над това.

Кучето — попова лъжичка и Рачо стояха по средата на вагона, на около 15 метра, втренчени един в друг с изумление. Точно в този момент те преодоляха шока си. Кучето нададе вой — триумфален вик, който все едно казваше „Намерих те!“. А лъво — вълко — ракът се хвърли да го пресрещне.

— Спри ги! — извика Анабет.

Тя скочи върху гърба на Рачо и предните му лапи поддадоха от допълнителното тегло.

Другото момиче изкрещя нещо като: „Унищожи!“

Поредица от златни йероглифи засияха във въздуха.

Кучешкото същество залитна назад и се задави, сякаш бе глътнало билярдна топка.

Анабет се стараеше да държи Рачо притиснат към земята, но звярът беше два пъти по-тежък от нея. Избута нагоре предните си крайници, опитвайки се да я отхвърли. И двете глави се обърнаха, за да захапят лицето й.

За щастие, в Лагера на нечистокръвните много пъти беше обуздавала диви пегаси. Успя да запази равновесие, докато сваляше раницата си. Изсипа близо 10 килограма книги по архитектура върху главата на лъва, прехвърли презрамката през пастта на вълка и я дръпна леко.

Междувременно, влакът излезе на дневна светлина и изтрополи по повдигнатите релси на Куинс. През счупените прозорци подухна свеж вятър и над седалките затанцуваха искрящи парченца стъкло. С ъгъла на окото си, Анабет видя, че черното куче преодолява задавянето си. То се хвърли към Каратистката. Момичето замахна с бумеранга си от слонова кост и запрати към чудовището друга златна светкавица.