Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 24

— Добре — измърмори тя. — Кое е следващото, което трябва да унищожим?

Анабет изхлипа от облекчение.

— Благодаря на боговете, че си добре. Ти буквално се изпаряваше.

— Рисковете на професията. — Сейди избърса част от прахта от лицето си. — Твърде много магия и буквално мога да изгоря. Това е най-близо до саможертва, до което бих искала да стигна днес.

Анабет кимна. Беше завиждала на Сейди за всички готини магии, които може да прави, но сега се радваше, че е само полубог.

— Без повече магия за теб.

— Не и за известно време — Сейди се намръщи. — Предполагам, че Серапис не е победен?

Анабет погледна към мястото на кандидат-фара. Искаше й се да мисли, че богът е изчезнал, но знаеше, че не е така. Все още чувстваше как аурата му внася смут в света, привлича душата й и изпива енергията й.

— В най-добрия случай, имаме няколко минути — предположи тя. — Той ще се освободи и ще тръгне след нас.

Сейди простена.

— Имаме нужда от подкрепления. За съжаление, не разполагам с достатъчно енергия, за да отворя портал, дори и ако можех да намеря някой. Изида не се отзовава. Знае, че е по-добре да не се появява, ако не иска лорд Житна купа да изсмуче духовната й същност. — Тя въздъхна. — Не мисля, че имаш някакви други полубогове на бързо набиране?

— Ако само… — Анабет се поколеба.

Осъзна, че раницата все още беше на рамото й. Как не е изчезнала по време на битката? И защо я чувстваше толкова лека?

Свали я и отвори горната част. Книгите по архитектура бяха изчезнали. Вместо тях, сгушена на дъното, имаше увита в целофан амброзия с размер на брауни и под нея…

Долната устна на Анабет потрепери. Извади нещо, което не беше използвала от дълго време: очуканата си синя шапка на Ню Йорк Янкис.

Погледна нагоре към потъмнялото небе.

— Мамо?

Никакъв отговор, но Анабет не можеше да се сети за друго обяснение. Майка й беше изпратила помощ. Това едновременно й даде кураж и я ужаси. Ако Атина проявяваше личен интерес към тази ситуация, Серапис явно наистина бе огромна заплаха — не само за Анабет, но и за боговете.

— Това е бейзболна шапка — отбеляза Сейди. — Това хубаво ли е?

— М-мисля, че да — отвърна Анабет. — Последния път, когато я носех, магията не работеше. Но ако проработи… Може и да имам план. Ще бъде твой ред да разсейваш Серапис.

Сейди се намръщи.

— Споменах ли, че си изчерпах магиите?

— Няма проблем — успокои я Анабет. — Справяш ли се с блъфирането, лъжите и говоренето на глупости?

Сейди повдигна вежда.

— Казвали са ми, че това са най-привлекателните ми качества.

— Отлично — зарадва се Анабет. — Тогава е време да те науча на нещо гръцко.

Нямаха много време.

Анабет едва беше приключила с инструктажа на Сейди, когато разрушената сграда се разклати, отломките експлодираха навън и Серапис се появи, ревейки и проклинайки.

Изненадани, аварийните работници се разпръснаха от мястото, но не изглежда да бяха забелязали петметровия бог, отдалечаващ се с маршова стъпка от останките, нито триглавия му жезъл, бълващ пара и червени струи магия към небето.