Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 2

Погледна надолу към звяра, за да му даде да разбере, че намеренията й са сериозни.

— Давай, Раче — каза тя. — Надявам се, че имаш висока поносимост на болка.

Лъвската и вълчата глава оголиха зъби. След това подът се разтресе. В тунела нахлу въздух, като при пристигането на влак.

Чудовището изръмжа срещу Анабет. Можеше да се закълне, че вижда съжаление в очите му, като че ли си мислеше: С удоволствие ще те разкъсам на малки парченца, но имам друга работа.

Тогава Рачо се обърна и се втурна, влачейки грамадната черупка зад себе си. Изчезна нагоре по стълбите, насочвайки се към влак А.

За момент Анабет беше твърде изумена, за да помръдне. Рядко беше виждала чудовище да остави полубог на мира току-така. Отдадеше ли им се шанс, повечето чудовищата винаги нападаха.

Ако този двуглав рак отшелник имаше да прави нещо по-важно от това да се опита да я убие, искаше да знае какво е. Не можеше просто да остави чудовището да си отиде, следвайки престъпните си планове и да се вози безплатно в обществения транспорт.

Погледна с копнеж към влак F, който можеше да я заведе до дома на Пърси. После се затича по стълбите след чудовището.

Анабет скочи във влака, точно когато вратите се затваряха. Мотрисата потегли от перона и потъна в мрака. Лампите премигнаха. Пътуващите се клатеха напред-назад. Всички места бяха заети. Още дузина пътници стояха прави, олюлявайки се и вкопчили се във висящите дръжки и прътите.

Анабет не можа да види Рачо, докато някой не извика:

— Внимавай, бе откачалник!

Вълко-лъво-ракът си пробиваше път напред, ръмжеше срещу простосмъртните, но пътниците реагираха само с обичайното Ню-Йоркско-раздразнение-в-метрото. Може би виждаха чудовището като случаен, пиян човек.

Анабет го последва.

Когато Рачо отвори със сила вратите към следващия вагон и се закатери през тях, Анабет забеляза, че черупката му блести леко. И преди ли беше така? Около чудовището се завихриха червени неонови символи — гръцки букви, астрологически знаци и пиктограми. Египетски йероглифи.

По гърба на Анабет премина ледена тръпка. Спомни си нещо, което Пърси й беше казал преди няколко седмици — за среща, която бе имал, и която изглеждаше толкова невъзможна, че бе предположила, че се шегува.

Но сега…

Тя разбута навалицата, следвайки Рачо към следващия вагон.

Черупката на съществото определено блестеше по-ярко. Когато се приближи към него, на Анабет започна да й се гади. Почувства някакво топло придърпване в корема си, сякаш в пъпа си имаше въдица, която я тегли към чудовището. Опита да се успокои. Беше посветила живота си на изучаването на древногръцки духове, зверове и демони. Знанието беше най-важното й оръжие, но това двуглаво рачешко нещо… нямаше никаква отправна точка за него. Вътрешният й компас се въртеше безполезно.

Искаше й се да има подкрепление. Имаше телефон, но дори в тунела да имаше сигнал, на кого щеше да се обади? Повечето полубогове не носеха телефони. Сигналите от тях привличаха чудовища. Пърси беше някъде далеч в жилищните квартали. Мнозина от приятелите й бяха в Лагера на нечистокръвните на северния бряг на Лонг Айлънд.