Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 14

Понеже бяха влезли през сутерена, Сейди и Анабет бяха защитени в плитката стълбищна шахта — като окоп в бетона. Ако бяха влезли в бурята на нивото на първия етаж, щяха да бъдат разкъсани.

Докато Анабет гледаше, усукана стоманена подпорна греда прелетя над главите им със скоростта на състезателна кола. Десетки тухли преминаваха покрай тях подобно на пасаж риби. Огненочервен йероглиф се блъсна в летящ лист шперплат и дървото се запали като хартиена салфетка.

— Там горе — прошепна Сейди.

Тя посочи към върха на сградата, където част от тридесетия етаж все още бе непокътната — разпадащ се перваз, вдаден в празното пространство. Трудно беше да се види през вихрушката от отломки и червената мараня, но Анабет успя да различи обемиста, човекоподобна форма, стояща над пропастта, с разперени ръце все едно приветства бурята.

— Какво прави той? — прошепна Сейди.

Анабет трепна, когато на няколко инча над главата й се завъртя спирала от медни тръби. Втренчи се в отломките и започна да забелязва модели, също както и когато бе погледнала в Дуат: вихър от дъски и пирони, събиращи се заедно, за да образуват платформа, куп тухли сглобяващи се като Лего, за да оформят арка.

— Той строи нещо — осъзна тя.

— Строи какво, бедствие ли? — попита Сейди. — Това място ми напомня за Царството на Хаоса. И повярвай ми, това не е сред любимите ми места за почивка.

Анабет я погледна. Чудеше се дали Хаоса има същото значение за египтяните, както за гърците. Анабет бе имала свой собствен сблъсък с Хаоса, и ако Сейди също е била там… Е, магьосницата трябваше да е още по-жилава, отколкото изглежда на пръв поглед.

— Бурята не е напълно случайна — отбеляза Анабет. — Виждаш ли онова там? И там? Различни елементи се съединяват, като оформят някакъв вид структура в сградата.

Сейди се намръщи.

— На мен ми прилича на тухли в блендер.

Анабет не беше сигурна как да го обясни, но беше учила архитектура и инженерство достатъчно дълго, за да разпознава подробностите. Медни тръби се свързваха като артерии и вени в кръвоносна система. Участъци от стари стени се сглобяваха заедно, за да образуват нов пъзел. От време на време, от стените се отделяха още тухли и греди, за да се присъединят към торнадото.

— Той поглъща сградата — каза тя. — Не знам още колко дълго ще издържат външните стени.

Сейди изруга под нос.

— Моля те, кажи ми, че не строи пирамида. Всичко друго, само не и това.

Анабет се зачуди защо египетска магьосница би могла да мрази пирамиди, но поклати глава.

— Предполагам, че е някакъв вид конусовидна кула. Има само един начин да разберем.

— Попитай строителя. — Сейди вдигна поглед към останалото от тридесетия етаж.

Мъжът на перваза не беше помръднал, но Анабет можеше да се закълне, че е станал по-голям. Около него се вихреше червена светлина. Силуетът му изглеждаше така сякаш носи висок цилиндър а ла Ейб Линкълн.