Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 31

— Това означава, че…

— Че играя с фалшиви карти?

— Казвате го вие.

— Аз също се промених. Станах безчувствен и пресметлив.

— Моля ви, човекът, за когото говорите, е моят шеф.

Тед се приближи така близо до нея, че сърцето й заби лудо. Мислено тя прецени разстоянието до вратата. О’Мейли започна да я гали по косата.

— Не! — прошепна Кейт. — Не мога… Не ме предизвиквайте. Не бих издържала на изкушението.

— Сега сте откровена.

— А вие? Успяхте ли да осведомите Мойра за мен и Майкъл?

— Не. Майкъл я осведоми.

— Майкъл?! Не може да бъде!

— Има навика да изповядва често душата си.

Мис Донели не повярва, но разговорът за Майкъл прекъсна близостта, която се беше създала между тях. Под предлог, че я чакат долу, тя се измъкна от спалнята на Тед и той не я спря.

VI.

Влизайки в асансьора, Кейт забеляза, че е забравила джемпера си при Тед. Нямаше смелостта да се върне. Предположи, че той ще й го донесе по-късно.

В салона свиреха джаз и гостите се забавляваха добре. Помещението бе препълнено и горните прозорци, въпреки хладното време, бяха отворени.

Кейт откри Катя и Кен на дансинга. Тим стоеше до вратата с чаша в ръка:

— Роклята ти е чудесна! — подхвърли той, поглеждайки полуоткритите й гърди — каня те на танц.

— С удоволствие, но по-късно. Никола вероятно ще ме потърси.

Тим с усмивка обясни, че кавалерът й играе билярд и няма да забележи нейното отсъствие. Действително Никола беше в билярдната зала. Кейт се засрами, че точно той обираше парите на колегите й най-безцеремонно, но не посмя да се намеси.

Скоро гостите се събраха около бюфета за вечеря. Тед взе думата:

— Бих желал — започна той, — да изкажа най-сърдечна благодарност на всички сътрудници, допринесли за реализиране на проекта „Нови тенденции в производството на туид“, особено на…

Той се огледа наоколо:

— Мис Донели, бихте ли дошла?

Всички погледи се насочиха към нея.

— Поздравявам ви! — продължи той, като й подаде кожена папка с грамота и образец на гуид по неин дизайн.

Тя не повярва на очите си. С помощта на Тед мострата изглеждаше чудесно.

Гостите изръкопляскаха, а тя едва намери сили да каже:

— Благодаря ви за съдействието, мистър О’Мейли.

Докато приемаше поздравленията от своите колеги, Кейт стискаше в ръка отличието: Никой не завиждаше на успеха й. Първият образец вече бе готов, предстоеше й работа по колекцията на Русел. Скандално започналата вечер се превръщаше в триумф.

Тъй като Никола не се появи, тя седна до Катя и Кен. Когато Кен отиде за кафе, до тях се приближи Тим.

— Здравей, Тим! Как си? — любезно го поздрави Катя.

Той изглеждаше блед, сигурно беше попрекалил с пиенето.

— Ако кавалерът ти разреши, бих танцувал с теб, Катя.

— Решавам сама и не възразявам. Да вървим.

Звучеше приятна музика. На дансинга вече танцуваха блус Мойра и Тед.

— Много е хлътнала по него, горката — пошушна Катя на приятелката си, преди да последва Тим.

Докато пиеше кафето, Кейт наблюдаваше танцуващите. Изведнъж почувства нечия ръка на рамото си.

— Ще танцуваме ли?