Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 33

Джойс Върни

Кейт извика ужасена и го удари с всички сили по лицето. Никола се олюля и я погледна ядосано.

— По дяволите! Какво толкова се церемоня с теб! — отсече той и я помъкна към дивана.

В този миг вратата се отвори. Само за секунди Тед прецени обстановката.

— Вън! — кресна той, изви зад гърба ръката на Никола и го притисна към стената. — Моментално напуснете къщата, разбрахте ли! Кейт, качете се горе и облечете нещо! А вас, мистър, ще дам под съд! Хайде, побързайте!

О’Мейли го избута в коридора.

Кейт се успокои. Разочарована, огледа дрехите си. Цялата горна част — от деколтето до талията — бе разкъсана и не можеше да се използва повече.

Наоколо нямаше никой, тя влезе в асансьора и се качи в стаята на Тед.

Какво ли ще си помисли Майкъл, ако я видеше полугола в стаята на зет си?

Изми се в банята, облече копринен пеньоар и завърза колана. След кратко почукване влезе и О’Мейли. Под лявото му око кървеше рана като на боксьор.

— За бога, какво се е случило?

— Изведох този тип на чист въздух. Бих искал Майкъл да е на неговото място — каза той, отвори един шкаф и наля скоч с лед.

— За тебе — вдигна чаша Тед.

Кейт се съвзе от уплахата, въпреки че скочът пареше на гърлото й и отбеляза:

— Най-добре е да изпратя Лаура или Катя в къщи за дрехи.

Той седна до нея и я прегърна. Полазиха я тръпки. Мина й през ума, че Майкъл не бива да я вижда в това състояние. Тед започна да обсипва с целувки лицето и шията й.

— Моля ви… не… Майкъл и аз…

— Не желая повече да чувам това име! Никога!

Мис Донели си припомни ужасната случка с пийналия Никола.

— Тед, не искам… Аз…

Устните му се сляха с нейните и той я понесе по стълбите към спалнята. Сложи я на леглото и обви ръце около нея, притискайки я към себе си. Тялото му беше мускулесто. Кейт не биваше да се поддава на чара му и да губи контрол над себе си точно сега. Майкъл не би й простил. В един момент Тед разхлаби прегръдката си, Кейт се изплъзна, претърколи се и избяга. На най-горното стъпало закачи, тока на обувката си в полата на пеньоара и полетя през глава надолу.

Когато се събуди, всичко я болеше. Отвори очи. Заслепи я светлината от прозореца и се принуди да ги затвори. Бе облечена в широка нощница, а на единия си крак имаше превръзка. Дали не е счупен? Ако беше, нямаше да се намира в къщата на Тед. „Колко ли е часът…?“

Почука се. Влезе О’Мейли, носейки поднос със закуската и ваза с жълти рози. Помогна й да се изправи.

— Боли ли?

Кейт заплака. Всичко беше против нея. Спомни си минутите с Никола, скъсаната рокля, сцената в спалнята на Тед…

— Не плачи — избърса нежно сълзите й той.

— Съжалявам — хълцаше Кейт. — За всичко сама съм си виновна.

— Вината е моя — извини се О’Мейли и седна на леглото до нея. — Изпий чая си и ще се почувстваш по-добре. Защо избяга?

— Нямаше друг начин! Обвързана съм с друг мъж — прошепна тя, затваряйки очи.

— Това означава ли, че съм ти безразличен и нямаш чувства към мен? Ти ме харесваш, както и аз теб… Убеден съм! Признай си! Снощи ме желаеше… Отговори ми, защо побягна!