Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 29

Без да отговори, мис Донели се настани в едно кресло, предоставяйки по-удобните на гостите си. Кен напълни чашата й. Той носеше сако от червено кадифе, което никак не подхождаше на зелената рокля на Катя. Държеше се по-любезно и внимателно от своя приятел.

— За нас тази вечер е от особено значение — обясни Кейт. — Катя и аз ще пийнем за кураж.

— Да. Така е — потвърди Катя. — Ще бъдат представени дизайните за новото производство.

— В това отношение съм спокойна, тъй като не вярвам моят да е включен в колекцията — заяви мис Донели, изпивайки питието си и предложи да тръгнат.

Въпреки че Тед живееше наблизо, Кейт никога не бе виждала къщата му, която се намираше в голям парцел. До нея водеше път, залесен с тис от двете страни. Сградата беше тухлена, в стил Тюдор. Всички прозорци светеха ярко.

Колите спираха една зад друга пред входа. Повечето гости бяха вече пристигнали.

— Мис Донели и аз слизаме тук. Ще се видим, след като паркирате колата — предложи Катя.

Тед ги посрещна пред къщата и ги поздрави:

— Ще разрешите ли да ви запозная… — започна той, но Мойра рязко го прекъсна:

— Не е необходимо. Срещали сме се и знаем доста една за друга. Нали, мис Донели?

Кейт почувства, че кръвта й закипя. Дали О’Мейли не беше й разказал всичко? Опита се да се успокои, преброявайки до десет и отвърна иронично:

— Благодаря за любезния прием, скъпа Мак Гий! Няма дори и помен от добри обноски?

Тед посрещаше вече други гости и пропусна онова, което стана зад гърба му.

Кейт си пробиваше път, като се опитваше да намери банята. Премина през много помещения и се озова в кухнята, където цареше голямо оживление. Облечени в бяло, хората сновяха наляво-надясно, всички уреди и инсталации дрънчаха и бучаха едновременно.

В средата на столовата бе застанала Лаура, чувствайки се в стихията си. Над розово-червената си рокля бе препасала бяла престилка.

— Какво има, скъпа — обърна се към нея Лаура.

— Нищо особено — изхълца Кейт, отиде бързо до чешмата, избутвайки настрани един от готвачите, намокри носна кърпичка и я постави на челото си.

Лаура се приближи до нея, като се опитваше да я успокои.

— В последно време ми се събра много. Вече се чувствам по-добре. Мойра Мак Гий се държа на входа твърде арогантно с мен. Развали настроението ми още в самото начало.

— Мойра естествено не изпитва симпатии към теб, скъпа. Съчувствам ти. Нима очакваше нещо друго след всичко, което се случи напоследък?

В този момент се приближи Тед. Очите му заблестяха, като видя Кейт.

— Тази вечер сте чаровна!

— Добре, че е гримът — иронично отбеляза тя, като избърса лицето си с кърпичката.

— Не е необходимо да слагате грим. Елате!

— Къде, ако мога да попитам? Предпочитам да се върна в къщи.

— Да опитаме шампанското.

— Нека дойде и Лаура. И без това нищо няма да разбере от празника. Дано поне й плащате добре.

— Да й плащам! Вие, жените, мислите само за пари — заяви той. — Лаура, ще дойдете ли? Ако не се лъжа, мис Донели не се чувства добре.

— О, не! — отказа тя. — Не мога да изляза точно сега.

Тед поведе Кейт към асансьор, обшит с червен плюш. На стената в кабината висеше картина, представяща седнала пред огледало девойка.