Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 30
Джойс Върни
— Това не е ли Тулуз Лотрек?
— Естествено.
— В асансьора?
— А защо не?
— Не е ли разточителство?
— Напротив — обясни Тед. — В кабинката хората обикновено скучаят — гледат часовника си или тавана. А така имат възможност да се наслаждават спокойно на картината.
— Друг не би си го позволил.
— Съществуват репродукции.
Асансьорът спря и вратата се отвори. Кейт недоверчиво последва Тед, който влезе през тежка дъбова врата и я въведе в стая с вградена в стената библиотека. Вита стълба от ковано желязо водеше към ниша с голямо меко легло, оградено с червени завеси и балдахин.
— Тук най-после сме сами.
Върху мраморна масичка бе поставен сребърен поднос с кофичка за лед, а в нея — бутилка шампанско, която Тед отвори и напълни приготвените чаши. Кейт взе своята и се отпусна в коженото кресло.
— Чудесно е! — кимна тя след първата глътка. — Как е Мойра?
— Сигурно танцува. Няма ли да се съблечете?
Мис Донели неволно се смути. Думите на Тед й прозвучаха като намек — те й напомниха за първия ден от запознанството с него и историята с коженото му яке. Спомените й я върнаха към всичко онова, което се случи тогава. Усети, че й става топло, изправи се, съблече джемпера и бавно, но предизвикателно се завъртя пред мъжа, който я наблюдаваше.
Тед подсвирна тихо.
— Опияняващо! Ваша разработка ли е?
— Не съвсем, но носи моя стил.
Мълчаливо, без да бърза, тя изпи шампанското си. Почувства как се освобождава от напрежението. Обстановката около нея, тишината в стаята й действаха успокояващо. Знаеше, че изглежда привлекателна — беше добре облечена. „Всичко е толкова хубаво“ — помисли си Кейт, като си представи, че вместо Тед в съседното кресло е седнал Майкъл.
— Какво ще кажете за спалнята ми?
— Като в холивудски филм. Значи тук примамвате жените?
— Жените ли? — озадачи се той.
— Вероятно не е била само една?
— Стотици.
— Стотици?! — не повярва тя.
— А вие колко мъже познавате?
Кейт се притесни:
— Какво имате предвид?
— Вие по-добре знаете.
— Мисля, че това си е моя работа — сви рамене тя.
— Кейт, много сте сексапилна! Бих се учудил, ако Майкъл не е спал с вас.
— Така е! — извика тя. — Стотици пъти!
Опита се да се изправи, но Тед я спря.
— Лъжете. Вие сте подла лъжкиня!
— А вие не сте джентълмен, мистър О’Мейли!
— Никога не съм твърдял подобно нещо.
— Откъде знаете тогава, че ви лъжа? — обърна се тя.
— Толкова ли сте сигурен?
— Познавам жените. По-лесно им е да минат през ада, отколкото да признаят, какво се е случило с тях.
— Тогава жените ви са били старомодни.
Тед О’Мейли кимна:
— Признавам, че и възгледите ми са твърде старомодни.
— Тогава предпочитам да се върна в каменната ера — пошегува се тя. — „Аз съм господар, ти си робинята!“
Тед се засмя с пълен глас:
— Мис Донели, до вас не би се приближила никоя…
— Също и Мойра ли? — пресече го тя.
— Мойра няма нищо общо с вас.
— Все пак сме жени.
— Това е единственото, което ви свързва — отвърна той.
— Бегло я познавам, но се питам, какво намирате в нея?
— Преди година тя бе мило създание. Чаках я твърде дълго, тя се промени. Вече не се решавам на такава връзка.