Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 47

— Сър! — отдадоха чест войниците, готови да се спуснат по склона.

Махджад се върна при Хаджар. Избягалият руснак беше заловен отново и сега стоеше при останалите пленници.

— Това е единствено заради теб! — сопна се Махджад, забивайки пръст в лицето на Хаджар. — Не ми каза, че е обучен убиец!

— И аз не знаех! — озъби му се Хаджар. — Мислех, че е просто бивш военен, когото онази кучка е наела за бодигард. — Той посочи към Кари, която отвърна на погледа му с хладна надменност.

— Имам вече четирима мъртви и още трима ранени! Как ще обяснявам на началството къде съм ги извел и какво са правили? Как? Имаш ли представа какво рискувам!

Хаджар облиза нервно устните си, облян в студена пот.

— Може би… някакъв вид обезщетение за семействата им? И за техния командващ офицер?

— Ще ти кажа какво трябва да е обезщетението, Фейлак — изръмжа Махджад. Той направи пауза за момент. Безпокойството на другия иранец растеше. — Трябва да е едно много голямо обезщетение.

— Ще го уредя веднага, щом се прибера вкъщи — каза с облекчение Хаджар.

Махджад го изгледа студено:

— Добре ще е да го направиш.

— Имаш думата ми. А сега — каза той, като хвърли поглед на Кари, — се налага да тръгвам. Има нещо спешно, което трябва да свърша; освен това е добре да не ни виждат заедно на сцената на този… неприятен инцидент.

Махджад кимна неохотно и войниците му отведоха Нина, Кастил и Хафез, докато останалите бяха качени на Джет Рейнджъра. Волгин, прекалено уплашен, за да протестира, седна в средата на задната седалка, с по един от бодигардовете на Хаджар от двете му страни, докато Кари бе заставена да седне в скута му. С ръце, закопчани на гърба, нямаше големи шансове да се съпротивлява, докато я стягаха здраво около кръста с предпазния колан.

Хаджар се намести на седалката за втория пилот.

— И, госпожице Фрост — каза той, като се обърна и хвана брадичката й с една ръка, — не е нужно да гледате така. Няма да ви наранят — прекалено сте ценна за нас. Стига, разбира се, баща ви да ни сътрудничи.

Кари се дръпна от ръката му.

— Направихте най-голямата грешка в живота си, Хаджар.

Той й се усмихна похотливо.

— Хайде, хайде. Няма защо да го правите неприятно. Просто се отпуснете и се наслаждавайте на пътуването. А ако искате да помогнете на Волгин да се отпусне… — и той погледна побелялото лице на руснака зад нея, — ще трябва малко да се поразмърдате. Сигурен съм, че той ще го оцени. Последното удоволствие на осъдения, нали така? — Усмивката му стана студена. — Само не го правете прекалено рязко. Току-виж бодигардовете ми помислили, че се опитвате да избягате, и взели, че ви гръмнали! — Един от мъжете забоде дулото на оръжието си в нея, за да подчертае думите на шефа си.

— Ще го имам предвид — презрително произнесе тя.

— Хубаво! — Хаджар се обърна към пилота: — Да тръгваме.

Нина гледаше шокирана и невярваща как хеликоптерът се отлепя от земята и се отдалечава. От нюйоркски учен до ирански пленник в рамките на два дни — какво, по дяволите, беше станало с живота ѝ?!

Сега я държаха за заложник, а колкото до Чейс…