Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 32

— Кажете ми — не се сдържа Нина, — какво общо има това с Куобрас?

Фрост се обърна към нея.

— Вие и аз искаме да открием Атлантида, да върнем едно древно чудо на света. Куобрас, от друга страна… — Лицето му потъмня. — Куобрас иска да го държи скрито, да запази тайната за свои собствени цели. И няма да се спре пред убийство, за да го направи. Вашата нова теория за местоположението й може и да не е убедила университетската комисия, но със сигурност е убедила Куобрас. Той вярва, че сте на прав път — както и аз, впрочем — и иска да ви възпре да го сторите.

— Почакайте — каза Нина. — Откъде знаете за теорията ми?

— Фондация „Фрост“ има приятели в академичните среди по цял свят. Те знаят, че всички нови идеи за местоположението на Атлантида ще привлекат интереса ми и ме уведомяват. А вашите идеи… — Той се усмихна. — Ще мина направо на въпроса. Искам изцяло да финансирам изследователска експедиция, за да проверим теорията ви.

Нина едва сдържа въодушевлението си.

— Наистина ли?

— Абсолютно. При известни условия, обаче. — Той видя, че лицето й потъмня и се усмихна. — Нищо лошо, обещавам. Но Заливът на Кадиз е голям, и въпреки че имам много средства, те не са безгранични. Бих искал да ограничите проучването до точно определяне на местоположението.

— Но тъкмо това е проблемът — каза му Нина. — Съществува малко информация и аз не знам как мога да я огранича още.

— Може да има повече, отколкото си мислите. — Тя го погледна заинтригувана. — Ще ви обясня по-късно. Но засега… интересува ли ви?

— Дали ме интересува? — зяпна тя. — Абсолютно!

Фрост се приближи към нея и й подаде дясната си ръка.

Тя се поколеба, след което я стисна.

— Чудесно — кимна той. — Д-р Уайлд, мисля, че заедно ще намерим Атлантида.

Блестящият предмет увисна в пространството, неповлиян от гравитацията.

Нина го гледаше изумена. Никога не бе виждала свободно плуваща холограма преди, нито пък си беше представяла, че са възможни извън сферата на научната фантастика или филмите.

— Какво е това? — успя да произнесе най-накрая тя, като откъсна неохотно очи от изображението и се обърна към останалите в затъмнената стая.

— Нещо, което може да ви помогне да стесните обсега на изследването си — каза Фрост. — Или най-малкото така твърди мъжът, който искаше да ми го продаде.

— Да го продаде? — Нина отново се обърна към холограмата. Проекцията, рееща се над една цилиндрична поставка, в която цветните светлини проблясваха по-бързо, отколкото очите й можеха да следят, беше вероятно с естествени размери, малко по-къса от трийсет сантиметра и широка около пет. Гладко парче метал със заоблен долен край, докато горният бе прав и от него стърчеше кръгъл израстък. Цветът беше почти като на злато, но с необичаен червеникав нюанс…

Като нейния медальон.

Тя разсеяно докосна металното парче, което висеше на врата й, когато се наведе по-близо към холограмата, заобикаляйки поставката, за да види другата страна. За нейно разочарование там нямаше нищо, освен една странна, лишена от обем версия на лицевата страна, през която можеше да види Фрост, Кари и Чейс.