Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 30

— Личната ми колекция — обяви Кари. — Баща ми не я одобрява напълно, но аз обичам свободата и оживлението от скоростта.

— Приятни машинки — цъкна Чейс, когато погледът му попадна на яркочервеното Ферари F430 Спайдър кабрио, а после на мотоциклета, паркиран до него, лъскаво чудовище в синьо и сребърно.

— Сузуки GSX-R1000 — каза му Кари с нотка на гордост, първият признак за истинска емоция, която показваше от срещата с Нина. — Най-бързият мотор в света. Един от любимите ми. Планирам скоро да обиколя с него Европа. Ако графикът ми… позволява. Но това зависи от д-р Уайлд.

— Какво искате да кажете? — изненада се Нина. Кари й хвърли загадъчен поглед и ги поведе към един Мерцедес.

Шенк седна зад волана и ги откара до футуристична сграда източно от къщата, която Нина бе видяла от самолета. Когато наближиха, пред тях се разкри комплекс, съставен от две секции: свързаните двуетажни структури на земята, близо до фиорда и други над тях, разположени в самата скала.

— Биолабораторията ни — оповести Кари. — Подземната секция подслонява хранилището. Има проби, които са потенциално опасни, така че цялата лабораторна секция може напълно да се изолира в случай на нужда. — Тя посочи към дъгообразна структура, която стърчеше от скалата. — Това е офисът на баща ми, там горе.

— Офисът на баща ви е над хранилището? — попита Нина разтревожено. Идеята да влезе в сграда, пълна с вируси от заразни болести, накара кожата й да настръхне.

— Идеята бе негова, да покаже доверието си в проекта. Освен това обича да следи отблизо нашето развитие.

Те приближиха една рампа в гаража за паркиране под главната постройка, после излязоха и взеха асансьор за фоайето към наземния етаж. Зад голямо подковообразно бюро от черна стомана и мрамор седяха трима униформени служители по сигурността, които кимнаха с уважение на Кари. Вратата зад бюрото водеше към висок коридор със стъклен покрив, през който Нина видя офиса на Фрост горе. Мястото беше препълнено с хора.

— Колко души работят тук? — попита тя.

— Броят им се мени — отвърна Кари, — но обикновено около петдесет-шестдесет изследователи, плюс охранителния персонал.

Нина забеляза друг охранителен пункт в края на коридора до големите врати от стъкло и стомана.

— Ъ-ъ-ъ… май имате голяма охрана?

— Необходима е — кимна Кари като за нещо подразбиращо се. — Някои от пробите, с които работим, могат да бъдат използвани за биотероризъм, ако попаднат в погрешни ръце. А фондация „Фрост“ за съжаление има врагове. Вече сте се запознали с някои от тях.

— Не се притеснявай, док — обади се Чейс. — Ще те пазя.

Трилистният знак за биологична опасност върху вратата накара Нина бавно да се приближи.

— Сигурни ли сте… сигурни ли сте, че е безопасно?

— Абсолютно — увери я Кари. — Тези врати са част от преддверие към противогазово убежище. Направени са от керамичен алуминиев оксинитрид — прозрачен алуминий, равняващ се на шейсетсантиметрова защитна плоча. Практически неразбиваема. Единственият начин да се влезе или да се излезе от хранилището — без значение микроб или човек, — е с наше разрешение.