Читать «Езоп» онлайн - страница 282

— Там липсва нещо — казах аз.

Гласът ми беше пресипнал.

— Там се намираше една златна статуйка на Аполон, дар от самосците — каза Никандър.

Той помнеше наизуст целия инвентар.

Червени петна заиграха пред очите ми.

— Значи, открадната е — чух се да казвам аз. — Кой е влизал в това помещение, откак го напусна Езоп?

— Никой — отвърна Демонакс. — Аз стоях с тия двама жреци в преддверието, когато Езоп напусна стаята си. Веднага поставих двамата на пост пред вратата, за да не може никой да влезе в помещението. Ние тримата се кълнем в най-святата делфийска клетва, че ти, Кобон, бе първият, който прекрачи тоя праг след Езоп.

— А какво имаше в това помещение, когато Езоп легна да спи в него?

— Златна статуйка на Аполон, дар от Самос — каза Никандър. — Видях я, когато придружавах госта заедно с теб.

В гласа му звучеше огорчение; той единствен сред нас хранеше добри чувства към Езоп.

В първия миг казах само:

— Кражба при оказване гостоприемство!

— По-лошо! — рече Демонакс. — Това помещение за гости е част от храма. Който открадне нещо от него, извършва най-тежкото от всички престъпления: ограбване на храм.

— Обвинението трябва да повдигнеш ти! Обвинение срещу Езоп за ограбване на храм.

V

Определена е за него участ зла зарад злодействата и богохулните дела. Той, пришелецът, чужд на всякакво смирение, погаври се в Елада със светите изображения — гореше храмове, олтарите сквернеше и статуи на божества крадеше… Ужасно, кърваво ще бъде неговото изкупление!

Не обичам поетите да ги използувам тъй, както самите те се използуват помежду си. Тия стихове са от дълбока древност, преди много години един стар поет е дарил Делфи с тях. Но по-младите ги преписаха, а пък най-младите ще победят, защото пеят най-старите истории по най-нови мелодии.

Изпях тия стари стихове на общото събрание на храма в града Делфи, свикано, както става само в най-важни случаи, незабавно. Междувременно бях изпратил вече за Криса един отред конна стража със заповед да сложи ръка на лидийската триера. Наистина най-вероятно бе Езоп да поеме пътя към пристанището. Но тъй като за него оставаха открити и много други пътища, тъй като той в никакъв случай не биваше да избяга, необходима бе помощта на града Делфи; нашите стражници не стигаха, за да търсят навсякъде.

Отначало настроението на делфийските граждани не беше благоприятно за нас; вярно бе, те живееха на наш гръб, ала не обичаха служителите в Делфийския храм. Тъй, докато аз най-убедително им описвах страшните престъпления на фригийския негодник, те ръмжаха неблагозвучно и най-спокойно секнеха носовете си; пробудиха се едва когато стана дума за кражбата на златната статуйка.

Тъкмо това беше болното място на тая сбирщина: самите те бяха най-големите крадци и грабители на храмове. Не им стигаше, дето ограбваха поклонниците, ами смятаха за свое неотменимо право да ограбват от време на време основно всички наши светилища. Сега обаче беше дръзнал да граби друг и това те почувствуваха като досадно вмешателство в техните привилегии. А когато Никандър описа подробно откраднатия предмет и означи стойността му с пет таланта, възмущението мигновено пламна. Наскачаха, зареваха и развълнувано размахаха ръце. Камите, с които обикновено режеха тайно най-хубавите късове месо от жертвените животни по олтарите, блеснаха във въздуха.