Читать «Езоп» онлайн - страница 281

Запитах Демонакс. Демонакс ме успокои. Никандър сигурно имал точни описи за всичко по стаите.

Пък и нима не беше истинска глупост да крадеш дарове, посветени на делфийския оракул? Върху всеки дар имаше свещен печат с името на Аполон. Само някой глупец би се поддал тук на слабостта си да краде: обаче всички знаеха, че Езоп е поне умен. Демонакс оспорваше това:

— Умните са благочестиви; срещу боговете се бунтуват само глупците.

Неспокойна нощ прекарах. На няколко пъти нещо ме тласкаше към крилото за гости в жреческия дом. Лидийците несъмнено спяха добре. Зърнах веднъж Демонакс да излиза от стаята на Езоп, втори път — да се върти около багажа, оставен пред вратата на стаята.

— Какво правиш там? — прошепнах смаян. — Да не би да проверяваш какво е откраднал досега?

Демонакс дори не вдигна поглед и тихо се отдалечи.

Молих се и пак заспах пред олтара. Като тежко бреме ме притисна сънят. Скова ме чак до късно сутринта.

Откъслечни викове и глъч проникнаха до ушите ми. Не можех да се събудя. Най-сетне морно се надигнах. Демонакс и жреците стояха при входа на светилището, втренчили погледи в мен. Отначало зафъфлих и едва след това успях да произнеса ясно:

— Каква беше тая глъчка?

— Езоп е изчезнал — каза Демонакс.

Очите му зловещо блестяха.

Значи, не беше поискал да говори с нашите пратеници? Всъщност ми олекна. Аз държа повече за почтеността, неохотно се занимавам с измами като тая, която трябваше да устройвам с пратениците.

— Призори той ме видя — обясни Демонакс — и почна да вика: „Кобон е негодяй и лъжец, той сам се нарече така; защото ми даде честна дума, че ти не си тук.“

— Но нали ти знаеше, че не бива да те вижда твърде рано?

— Може и да не е било твърде рано — каза Демонакс.

А останалите жреци се вайкаха:

— Твърде късно е било. Защото той пак ни се изплъзна. Изплъзна ни се завинаги.

Повелих мълчание; тоя вой в храма щеше да разгневи бога. А и сам бях ядосан. Та нали тъкмо аз бях искал да задържа Езоп тук, в Делфи?

— Защо храмовата стража не е изпълнила задълженията си?

— Езоп събра багажа си и своите лидийци и излезе от храмовия парк като господар. Стражите застанаха мирно и му махаха за сбогом.

— Нима ти не съобщи на тия негодници моята заповед?

— Те казаха само: Езоп е добър и ако Кобон иска да му стори нещо, нека дойде сам.

Сега вече се пробудих напълно. Шайката не можеше да бъде много далеч. Пък и една такава делегация се движи бавно. То се дължи не само на достойнството, което трябва да пази, а и на ревматизма в коленете на най-достопочтените й членове. Тръгнах към жреците, запитах оня, който се намираше в средата:

— Какво предлагаш ти, Демонакс?

— Да огледаме стаята, в която е спал Езоп.

Кимнах. Бавно се отправихме към жреческия дом, в крилото за гости. Пред стаята, определена за царски особи, стояха на пост двама млади жреци. Погледнах смаяно Демонакс. Той махна с ръка:

— Продължавай по-нататък!

Влязохме в помещението, дето бе спал Езоп. Още преди да огледам подробностите, изпитах чувството, че всичко е някак голо и лишено от блясък. Сетне погледнах натам, дето се беше намирала статуйката на бога. Мястото й бе празно.