Читать «Езоп» онлайн - страница 284

Делфийците раззинаха муцуни и сами не знаеха дали да се захилят. Ето защо, посочвайки недвусмислено към нас, тоя изпечен разбойник добави:

— Тъй е и с някои хора. Отдалеч изглеждат внушителни, а огледаш ли ги по-добре, излиза, че не заслужават никакво внимание.

Сега вече делфийските граждани се ухилиха, но аз бързо сложих край на шегата. Казах:

— Езоп, в помещението, дето ти преспа тази нощ, имаше една златна статуя на стойност пет таланта.

С оная наглост, която никога не го напущаше, Езоп отговори:

— Видях я, но не съм я оценявал колко струва.

Никандър угрижено каза:

— Езоп, тя струваше пет таланта.

Езоп спокойно се съгласи.

— На теб ти вярвам.

Повелих тишина и продължих:

— Никой не е влизал в тази стая преди теб и след теб. Обаче статуята на Аполон, изляна от чисто злато, липсва. Значи, може да си я откраднал само ти!

Възцари се такава тишина, като че ли беше среднощ. С усилие — и запъване! — Езоп произнесе думите:

— Убийте ме, ако намерите златото си при мен!

Дали бе разбрал вече, че беше загубен?

Той заповяда да донесат багажа и да го разтворят пред нас. Претърсихме чувалите и вързопите, нищо не убягна от погледа ни. Нямаше и най-малко парченце злато. Побледнях. Жреците се разтрепериха. Гражданите на Делфи недоволно заръмжаха. Цялата история заплашваше да свърши зле за нас. Но как беше възможно това? Нима някаква висша сила се беше намесила отново в полза на Езоп?

Започнахме да се съвещаваме шепнешком. Езоп гледаше присмехулно и тържествуващо към нас. Ръмженето на тълпата, сега вече от двете ни страни, заплашително се усилваше. Само Демонакс запази хладнокръвие и ясен разум. Той преброи багажа.

— Липсва един чувал.

Тъй като Езоп — какъвто си беше изпечен хитрец — твърдеше, че не се интересувал от такива дреболии, Садиат се видя принуден да признае, че наистина липсва един чувал. Нима злодеят все още бе толкова сигурен в правотата си? Във всеки случай той стигна в дързостта си дотам, че започна най-подробно да разпитва своя слуга Келайт.

— Липсва ли чувал?

— Да.

— Къде е?

Чувалът бил толкова тежък, че Келайт го скрил зад някаква трънка по пътя.

Къде станало това?

Не било много далеч оттук. Изпратих момъка, придружен от двама стражници, да го търси. След около половин час те се върнаха запъхтени с чувала. Демонакс го сграбчи и го хвърли пред нозете на Езоп. Той го разтвори сам. И тогава първото нещо, което блесна и звънко изпадна пред него, бе златната статуйка на Аполон.

Лидийската делегация, само до преди миг упорито стълпена около своя водач, се пръсна на всички посоки на вятъра. Гражданите на Делфи обаче се спуснаха към него възмутени, негодуващи.

Ругатни, проклятия, заплахи се сипеха като град над Езоп. Той стоеше, преструваше се, че не може да си обясни всичко това. Но не можеше да измами мен.

Казах:

— Ти сам произнесе присъдата си.

Дадох знак на съдебните стражници. Без да се бавят, те сложиха оковите на ръцете на храмовия крадец.