Читать «Езоп» онлайн - страница 280

Езоп сигурно помисли, че съм се уплашил и нагло се усмихна.

— Не искам — подхвърли подигравателно той — да злоупотребявам дълго с гостоприемството на твоя бог. Дай ми писмата и ще продължим пътя си още днес.

Това не съвпадаше с моите планове. Разбира се, овладях се и също се усмихнах.

— Не са писма, а устни вести чрез пратеници — казах благо аз. — Защото цар Крез е обсаден и не би рискувал да праща през персийските линии нещо написано. Ще повикам пратениците и ще можеш да говориш с тях толкова тайно, колкото искаш. Това обаче не ще бъде възможно по-рано от утре сутринта. Трябва да те помолим за тази нощ да бъдеш гост на Делфи.

Той бе изненадан, огледа ме изпитателно. Никак не му се хареса възможността да нощува в Делфи.

— Ще пренощувам в Криса, на кораба — промърмори недоволно той, след като се съвещава продължително с хората си. — Не искам да спя под един покрив с убийци.

Прозрял бях мозъка на тоя негодник до дъно, разбрах, че това гърбаво куче, тая вонеща фригийска свиня отново цели да предизвика скандал. Ала богът бе близо до мен, въоръжи ме с хитрост и ми помогна да се овладея. Богът ми прошепна: „Трябва да го задържиш тук!“ Ето защо казах учтиво:

— Но, разбира се, че в Делфи ти няма да спиш заедно с убийци.

Той ме погледна с неприятния си, остър поглед, продължавайки предизвикателно:

— В такъв случай трябва да отстраниш Демонакс от храма.

Не бях задължен да говоря истината пред един богохулник. Казах:

— В момента Демонакс не е в Делфи. Той е където е бил винаги: далеч оттук.

— В Криса ме осведомиха друго.

— Ако го видиш в Делфи, можеш да ме наречеш негодяй и лъжец.

Тая възможност — бях разчитал малко на нея — го развесели. Той каза на свитата си:

— Оставаме.

Предоставих на него и на делегацията му най-хубавите приемни стаи в новия дом на жреците. Те бяха предвидени само за царе. Никой не беше спал още в тях.

Предложих на делегацията всичко, което можеше да предложи Делфи. Те отказаха да се хранят заедно с нас — нямах нищо против. Ядоха, пиха и стори ми се, че заспаха.

Ние не спяхме. Цяла нощ се съвещавахме. Знаехме настроението в Делфи, в цяла Елада. Елините не дават пет пари за минали неща. Подпалването на храма се споменаваше още само като анекдот по народните празници. Трябваше да хванем Езоп в ново злодеяние. Но дали тоя тип, извършил до днес толкова злодейства, щеше да ни направи удоволствието тъкмо сега да стори още едно?

Богът знае, че аз държа на справедливостта. Но какво зная за бога аз? Зная за него и пътищата му толкова малко, колкото зная и за статуите му. Само това знаех: една от тия статуи — малка, нежна, златна, — превъзходна самоска изработка, се намираше в стаята, дето тъкмо сега спеше Езоп.