Читать «Езоп» онлайн - страница 14

За Алиат например това било голямо щастие. А пък за фригийците — голямо нещастие. Придружаван от десет ескадрона конници, яхнали бели жребци, Алиат се отправил с развети знамена към Сарди. Лидийските стратези, които го следвали и били опустошили вече едната половина от Фригия, трябвало сега да предоставят за грабеж и другата половина. Началниците на войсковото снабдяване били предвидили, че ще има значителни загуби в хора. Според техните снабдителни списъци съществувала още само половината лидийска войска. А ето че героите, които те смятали мъртви, сега идвали живи при техните обозни коли и крещели, че искат ечемик, хляб и вино кой можел да остави гладна една такава победоносна армия? Фригия трябвало да плаща сметката.

Като река от пламъци се носела лидийската войска от Птерия към Ниное. Фригия била опустошена; сега тя наистина оправдавала името си — Изсушената. Талес естествено си имал неприятности с младия фригиец. Езоп не искал да чуе вече никакви утешения.

— Ти помогна на тия зверове! — било единственото, което успял да каже той.

Талес можел да му обещава надълго и нашироко каквото си ще, да му разправя, че престолонаследникът Крез щял да оправи всичко; Езоп хапел устни, впивал мръсни нокти в дланите си и мълчал.

Когато стигнали близо до Аморион, той ненадейно скочил от колата. Напразно викал след него Талес, напразно го гонил. Езоп изчезнал в горите. Талес съжалявал, че няма да може да помага повече на момъка — и тъкмо затова ми разказа цялата история, — но трябвало да бърза. Чакали го три триери с дървено масло, предназначени за Египет.

А Езоп потърсил най-напред мястото, дето против волята си трябвало да изостави своята майка и трупа на баща си, но го очаквала изненада; вместо пръснати и оглозгани от вълците кости той намерил там два гроба — малки каменни пирамидки, издигнати по фригийски обичай, а до тях — амфора; дори вино имало в нея. Значи, някой от стопанството на Диманд бил жив.

Естествено цялата страна гъмжала от войници, отдадени на грабеж; лидийците съвсем не бързали да се върнат в родината си, дето в най-добрия случай ги чакали нови военни учения и нови походи. Освен това по цялата страна все още скитал безстопанствен добитък, имало и дивеч, а някои колиби не били ограбени съвсем.

Ето защо Езоп продължил да се промъква предпазливо по-нататък, като търсел следи от огън и дим. Един ден открил каквото търсел: на Даскилската планина се издигал тъничък, сребрист стълбец дим. Това можели да бъдат само бежанци, защото лидийците палели своите огньове дръзко и неприкрито, насред поляните.

Ала Езоп не бил единственият, който забелязал тоя огън. Скоро чул пронизителни крясъци откъм планината. Нещо — звяр или човек — тичало с бясна скорост насреща му през гората от високостеблени дървета. Тъкмо когато го познал — той бил един от неговите приятели — роби — и стрелата вече изсъскала. С изцъклени очи, с неистовия писък на сърна, умираща в примка, със силно бликнала от гърдите кръв, улученият паднал върху приклекналия Езоп, покрил го цял.