Читать «Езоп» онлайн - страница 12

Напред, синове на града край Еврота, напред, синове на геройска страна! Със щит във левицата браним гърдите, със меч във десницата бием вразите, пламти в нас животът — победи и слава печелим за нашта държава!

Наистина те не били спартанци и едва ли обичали навъсения, строг град в далечния запад. Ала тия песни се пеели леко; че нали все пак ги бил писал йониец. Тъй марширували те, бързо и бодро — цветуща младеж, няма друга такава в Азия. И толкова умели били в маршировката и в маневрирането, че докато да ги видят, вече изчезнали сред покритата с храсталаци вълниста местност, макар Талес все още да чувал тихия отзвук на песните им.

След тях вървели царските отреди на сардийците, нали си ги знаем — ниски, набити мъже, шумни и недодялани, истински отломъци от просто желязо, накачулени с чудовищни, жестоки, но не много ефикасни оръжия. Талес разправяше, че не видял нито очите, нито лицата им; между пролуките в железните шлемове на някои от тях се подавали краищата на черни бради. Те вдигали шум там, дето трябвало да кротуват, пъчели се там, дето трябвало да остават незабелязани, и дори когато спели, унищожавали всичко, което попадало под задниците им.

Сега стратегът Атис, който заедно с престолонаследника Крез предвождал Алиатовите войски, видял на каква беля налетели. Пред тях, на цели двадесет стадии покрай източния бряг на реката, се виждали неприятелските станове. Знамената потвърждавали донесенията на бегълците от кападокийската войска; към Киаксар се били присъединили вече върховният персийски пълководец Камбуджия и още малолетният му син Куруш; зависимият цар Мурсилис Кападокийски; владетелят на Киликия; Сиенезис; едно вавилонско поделение, водено от военачалника Лабинет. Срещу Алиат стояла силна, мощна, модерно въоръжена войска. Наистина той бил принесъл щедри жертви на боговете и предзнаменованията — тъй поне твърдели жреците — били благоприятни; при все това, когато обсъждал със сина си положението старият цар напълнил гащите.

Талес също бил там; целият съвет на пълководците се бил изкачил на хълма Агара, южно от Птерия, отдето можели да наблюдават добре всички неприятелски станове. Реката, широка около един стадий и по друго време плитка в по-голямата си част и прорязана от пясъчни наноси, бучала стихийно под тях; пролетта настъпила много късно и сега водата от разтопените снегове бушувала и клокочела.

Крез държал нашата, елинската страна, пък и нали е възпитаван на нашия език, осмелил се да повъзрази малко на стареца.

— Трябваше, височайши татко — чул го да казва Талес, — най-напред да запиташ Делфийския оракул, а след това да принасяш с нашите жреци скъпи жертви. Делфи е добре осведомен, разполага с най-умни жреци, с най-бързи кораби и с най-много пари.

Царят изръмжал недоволно:

— Какво да правя? Тук не е Делфи.

— Използувай тогава втората, не по-лоша възможност: питай Талес.

Алиат дълго се противил. Стратези, жреци, сановници говорели безредно един през друг. Ала всички стигали само до две възможности: да се бият или да отстъпят. Никой не проявявал голяма склонност към преговори. Често се случвало мидийците да се държат неизискано към парламентьорите. Изпратиш цял парламентьор, а пък получиш обратно само главата му; останалото изяждали на закуска.