Читать «Езоп» онлайн - страница 15

Задъхани от жажда да убиват, двамата преследвачи бързо отминали. Те имали по-добра цел. Гонели някакво десетгодишно момиче.

Езоп бил бърз и пъргав, познавал всяка дупка, всеки храст по тия места. Изскочил светкавично изпод мъртвеца, стрелнал се с големи скокове през поляната, хванал малкото, онемяло от ужас момиче, метнал го на рамо, побягнал, сменяйки често посоката, и скочил сред най-гъстите шубраци.

Скочил точно пред третия лидиец. Той бил някакъв дребен началник, плячката се полагала нему, бил изкрещял вече на другите двама да се връщат. И сега той ударил Езоп с тъпия си меч през гръбнака. Момъкът се строполил на земята.

Лидиецът сграбчил припадналото дете. Цял потънал в кръв, Езоп лежал сгърчен в една малка яма, покрита с мъх. Лидиецът го оставил да си лежи. Достатъчно мъртъвци се валяли наоколо. Похитителят си тръгнал с Родопис; тя била хубава, може би щял да успее да я продаде.

По онова време във Фригия най-добре от всички били вълците. А струва ми се, че и сивите лисици не живеели зле. Недоволни били само лъвовете — те не ядат мърша; и затова били принудени да дебнат кравите, които жално мучали и триели втвърдените си вимета в стъблата на дърветата.

Езоп нямал и понятие за това. Лежал върху влажния, топъл мъх, гръбнакът му бил счупен, заобикаляли го само неясен здрач и силна воня. Защото наблизо гниел някой от неговите братя — роби.

Вълчите глутници се нахвърлили най-напред върху прясното месо и оглозгали тежко ранените. Сетне, като видели, че лисиците се присламчват към труповете, погнали тая шарена паплач и изкормили от полуразложените трупове сърцата, а също и дробовете и бъбреците. Нали са горските стражи — те вършели това не толкова от глад, колкото от чувство за дълг.

Между тях имало и една застаряла вълчица — добродушна, защото била сита, и почитана, защото била майка на четири малки вълчета. Тя си търсела спокойно леговище. И ямата, обрасла с мъх, още по-удобна затова, че в нея лежал Езоп, се сторила на вълчицата много подходяща. Денем мъхът бил хладен, а нощем Езоп все пак бил донякъде топъл. Преситена на човешко месо, тя не проявявала особено голям интерес към момъка; освен дето близостта му й била приятна. Защото миризмата на човека — жив или мъртъв — винаги е приятна за вълка. Тъй неподвижният гръб на неподвижния Езоп се превърнал в любимо леговище за вълчицата.

Бавно се съвземал Езоп, не помръдвал, а и не чувствувал нищо, само виждал. Виждал вълците да пируват край труповете, виждал алчните лисици, виждал плъхове и невестулки, които го подушвали, а сетне, погнусени от това, че е жив, се шмугвали в гъсталака. Виждал как сърни и елени плахо си пробивали път през храстите и с огромни скокове побягвали през гората. Виждал самотните лъвове, негодуващи все повече и повече, загдето се разхищавала толкова много плът, представляваща инак отлична храна за тях:

И постоянно виждал вълчицата, която идвала при него; отначало изпитвал ужас, смятал я за враг, за чудовище, създадено на тоя свят единствено за да изяде него, беззащитния; сетне почнал да гледа на нея с тъпо безразличие; и още по-късно — да я чувствува близка. Накрая почнал мислено да призовава животното. Защото топлината на едрото вълчо тяло му се отразявала благотворно — като храна, като лек. Когато грамадното животно легнело до него; от космите на вълчата му козина, която отчасти покривала измършавелия гръб на Езоп, нагоре и надолу по гръбнака му минавал някакъв приятен гъдел.