Читать «Езоп» онлайн - страница 11

Езоп се взирал в устните му; имал само едно желание — да чуе още и същевременно се страхувал да слуша повече.

— Ужасни са твоите поети — промълвил той. — Боговете не е бивало да отдават на хората изкуството да пишат стихове. И защо ни са изобщо стиховете? Стиховете, струва ми се, са твърде трудни за нас.

Сега вече и двамата били удивени: Езоп — от поезията, а Талес — от Езоп. И тогава моят колега, търговецът на дървено масло, успокоил момъка, погалил го. Та нали буйните варварски пориви, с които се отличавал той, били опасни в чужда, враждебна страна.

Никой дотогава не бил галил Езоп. Думите го наранили до дъното на душата, а ръката го изцерила до дъното на душата. Тъй си обяснил Талес въпроса на момъка, докато той, облян в сълзи, започнал да му целува десницата:

— Но защо не могат и поетите да помагат?

— Помагат, разбира се — ту на един, ту на друг.

Талес трябвало да се заеме пак със своите пресмятания. Ала момъкът бил прекалено възбуден, не можел да мълчи.

— Твоите стихове не помагат! Поетите би трябвало да носят радост!

Талес вдигнал глава само за миг и без да престава да пише цифрите си, казал:

— Имаше един поет, казваше се Терпандър, а то ще рече „този, който носи радост на хората“; от него остана само името му и нито един стих.

Езоп тежко въздъхнал, а Талес продължил да го утешава:

— По-късно ще разбереш Архилох. Засега е достатъчно да запомниш само едно негово стихотворение. То е най-краткото и затова най-умното, което е написал; ето го:

Много знае лисицата, таралежът — само едно: най-важното.

Сега Езоп най-сетне разбрал, че за Талес е по-важно слънчевото затъмнение, отколкото поетите, и млъкнал.

Извил се по-студен вятър. На следния ден — а той бил седмият през последната третина на месец Таргелион — съзрели на север заснежени планински вериги. Сиво-синкавият цвят на ниските хълмове, разположени на североизток, свидетелствувал за изпаренията на някаква река.

Колата на Талес се движела по-бавно. Вляво, съвсем далечни и дребни, зърнали кулите на Птерия. Вдясно към небето се издигали стълбове дим — дебели, тлъсти, лакоми: там станували войските на мидийци и перси. Може би отсам реката имало прехвърлени вражески разузнавателни отреди? Във всеки случай по-благоразумно било да потърсят отново връзка с лидийската войска, която от непредпазливост били изгубили. И така, пред самата Птерия те се приближили отново към предните отреди.

Начело, както винаги вървели йонийците. Това били нашите момци, бодри, с лица, грейнали от мъжество и от жажда за смели подвизи. Очите им блестели като бронз, шлемовете им лъщели като хиляди слънца. Обучени били от спартански стратези; от тях знаели и маршовите песни, с които петдесет години преди това куцият учител Тиртей приучил спартанците към правилата на военното обучение. Напред вървял запевач, който продължително и силно извиквал първия тон на строфата; останалите подхващали с поривиста радост песента: