Читать «Езоп» онлайн - страница 9

Лидийците размахали копията си около колата. Талес се изсмял:

— Исках само да видя колко ви стига умът. Та това е моето момче, което си водя от Милет!

Тогава тримата мъже се втурнали със своите копия към горската клада, за да убият старата Ма. А Талес заповядал на коларя да шибне конете и се понесъл с Езоп към реката Халис.

IV

От всички богове, познати нам, мидийците почитат само слънцето; на него принасят в жертва коне, и то защото на най-бързия бог трябвало да се принася в жертва най-бързото същество.

Талес знаел това. В колата си той имал една черна дървена плоча, на която всеки ден отбелязвал с тебешир съвсем точно пътищата на слънцето и на луната.

Езоп смаяно го гледал. Не знаел още, че ръцете могат да изобразяват онова, което главата вижда, чува, чувствува или мисли. Опипвайки любопитно тебешира, той запитал:

— Господарю, кой прави кръговете — ръката ти или тебеширът?

Талес неволно се усмихнал.

— Ръката ми естествено.

— А защо ти е тогава тебеширът?

— Ръката оформя кръговете, тебеширът ги прави видими. Човекът е нещо много преходно. Затова той винаги си служи с второ нещо, та да направи трайно онова, което е създал.

— Но щом като върши нещо, значи, тебеширът не може да е мъртъв!

— Нищо не е мъртво, всичко е живо.

Това е впрочем една от мъдростите, които Талес обича. При тия думи той извадил от своя сандък тежко, сиво парче метал и обяснил:

— Това тук е магнитен камък. А онова там — моят колар. Каква е разликата между тия две души?

— Никаква — рекъл Езоп. — Нали коларят е роб?

— Той беше роб — рекъл Талес и строго погледнал Езоп.

— Тогава, значи, той има душа — облекчено казал Езоп.

— И ти имаш душа — заявил Талес (макар че аз не мога да го разбера напълно, пък и никой не би ми заплатил повече заради душата).

— А сега внимавай! — продължил Талес, взел второ парче желязо и го сложил на масата.

Сетне започнал да движи магнита пред и над желязото. Желязото трепнало, заподскачало като риба, в края на краищата се стрелнало към магнита и здраво се вкопчило в него.

Езоп гледал със страхопочитание внушителния мъж — защото нашият Талес е такъв и има големи кафяви очи; сетне момъкът коленичил и прошепнал:

— Господарю, край теб трябва да има някой бог.

Талес добродушно се засмял и тук аз записвам онова, което казал, защото звучи набожно, но страхувам се, че не е имал намерение да го каже толкова набожно:

— Не само един бог, моето момче, много богове. Всичко е пълно с богове, както казваше баща ми Хексамис, като споменуваше отечеството си Кария.

Сега естествено никой не разправя, че произхожда от Кария, защото карийците са доста нечистоплътен народ, бедни са и имат чипи носове като силени. Ето защо Езоп се учудил как така един благосъстоятелен и уважаван човек може да казва, че произхожда от презиран и поробен народ, който на всичко отгоре — също като фригийския — бил ограбван от лидийците. И запитал: