Читать «Еволюцията» онлайн - страница 3

С Бri2+м3 продължихме да се срещаме. Родителите ни още не знаеха за нас, но и моите и нейните вече имаха някои съмнения, че децата им напоследък мислят не само за матурата. Впрочем, техните терзания не ни вълнуваха особено. Важното беше, че се обичаме, че сме заедно, че сме щастливи… В мислите си вече кроях планове за бъдещето. Нашето бъдеще — аз и Бri2+м3. Бri2+м3 и аз. Искахме да се оженим, мечтаехме за наш живот, на наше дърво, където да отгледаме нашите деца… Прекрасно, нали?

И изведнъж всичко се сгромоляса. Все още не мога да осъзная как точно стана така, исках да представя Бri2+м3 на родителите си, но… Тъкмо тогава Д(аr)n-1щin предложил Закон за еволюцията, според който всички висши примати трябвало да станат хора. За мой ужас законът бил приет. Каква бе тази дяволия — аз мислех да се женя, а онези ми разправяха да съм ставал човек. „Тази няма да я бъде — рекох си — Примати — как да е. Без опашки — хайде, криво-ляво — бива. Ама сега вече прекалиха!“.

И аз и семейството ми решихме да си останем маймуни. Така де — баща ми е бил маймуна, и дядо ми, и прадядо ми, целият ми род са маймуни, че аз ли ще ставам човек?

Да, но Бri2+м3 и родитилите й бяха на друго мнение. Решиха да последват Д(аr)n-1щin в еволюцията. Това бил прогресът. Моето момиче ме изостави.

Няколко милиона години просто не бях на себе си. Струваше ми се, че ей-сега иззад някое дърво ще се покаже Бri2+м3,ще ми се усмихне и всичко ще се окаже някакъв лош сън. Но не беше сън… Аз и тя вече бяхме поели по различни пътеки. И до ден днешен й се възхищавам за смелостта, въкреки, че същата тази смелост ни раздели. Трудно е да се решиш на такава крачка, да направиш избора, който направи тя. Но още по-трудно е да живееш с него.

Търсех я, виках я, но ми отговаряше само ехото. Бri2+м3 си беше отишла от мен и нищо не можеше да ми я върне. От нея ми останаха само хубавите спомени за онези прекрасни мигове, когато тичахме на воля из джунглата, смеехме се и се люлеехме на опашките си.

Вече бях започнал да разбирам колко прав е бил някога милият правуйчо Parapitecus. Той беше само един дизайнер, но да възприемеш стила му и да станеш примат беше въпрос на свободен, личен избор. А законите на прапарламента се опитваха да наложат някаква рамка за всички. Тях или ги спазваш, или хващаш гората. В буквалния смисъл.

Известно време се колебаех дали да не се върна обратно при правуйчото, но кой щеше да ме приеме тъкъв — теснонос и без опашка?