Читать «Еволюцията» онлайн - страница 6

Холоценът сложи край на повечето от плейстоценските измишльотини на братовчедите, но мен повече ме радваше това, че започнах по-често да виждам Бri2+м3. Тя известно време бе наложница на някакъв римски патриций, но той я изгони, когато позастаря. По-късно Бri2+м3 стана предачка в една манифактура, но се отказа — разните оцветители за вълна й разядоха ръцете.

Видях те, скъпа Бri2+м3, когато беше станала манекен на известна модна къща. Защо, докато дефилираше, очите ти бяха същите, като при оня залез?

Надали те е трогнал моят поглед на влюбен маймун, но аз се радвам като дете на всяка възможност да те видя. Дори отдалеч. Стига ми те видя и веднъж на хиляда години. И на десет хиляди. И на милион. Само да си ти! А напоследък те виждам почти всеки ден. Какво да се прави — ирония на съдбата!

Ти беше директор на голяма фирма и нощем не можеше да спиш от тревоги за утрешния ден. Все ти се привиждаха кредитори, падане на цените, съдии-изпълнители…

Ти беше работничка в някаква фабрика, а твоят мъж ти взимаше заплатата, за да я пропие по стриптийз-барове.

Ти беше адвокат, чиито клиенти искаха невъзможното и те тормозеха с натяквания. Помня как до късно през нощта седеше зад бюрото си в тясната кантора и на светлината на настолната лампа гризеше законите, които ти и твоите събратя създадохте.

Беше учителка, която лекуваше разбитите си нерви с безброй успокоителни, таблетки, прахчета и каква ли не още химия.

Беше проститутка и всяка вечер се търкаляше с пияни мъжища, за да имаш пари да нахраниш децата си.

Беше инженер-технолог, но после те изхвърлиха на улицата, защото „тая работа не била за жени“.

Беше лекарка в някаква обществена поликлиника, но никой пациент не ти каза дори „благодаря“. Никога.

Ти беше всичко, Бri2+м3.

Намери ли щастието?

Защо тогава вечер плачеш, сгушила лице във възглавницата?

Но ти беше щастлива, Бri2+м3! Не си ли спомняш?

Чакам те, скъпа Бri2+м3. Аз съм си все тук — където ме изостави. Почесвам се, отвреме-навреме се прозявам и не спирам да се оглеждам за теб. Сутрин преглеждам вестниците. Не мога да се начудя — какво търсиш на всяка страница? Изрязвам снимките ти и ги редя на огледалото. Често ги гледам и си мисля за теб. Но друго си е когато те срещна. Все още се разтрепервам при всеки шум от стъпки, да не би ти да идваш отново при мен. Изправям се, удрям се в гърдите и те викам:

— Бri2+м3, аз съм, върни се!…

Някои казват, че историята се повтаряла. Не зная дали е истина, но ми се иска да вярвам. Залагам на това. Тази мисъл ми дава сили да те чакам. И ще те чакам. Докато съм жив.

Ще те чакам, скъпа Бri2+м3! На всеки завой на еволюцията. На всеки кръстопът на времето.

Зная, че ще дойдеш. Някой ден… Само мен няма никога да изгубиш.