Читать «Еволюцията» онлайн - страница 2

После „тесноносите“ решихме да си направим свой собствен Прапарламент, без да питаме онези дебелоносковци. Насрочихме изборите за средата на миоцена и зачакахме. Най-неочаквано рижата пралеля Paleosimia обаче реши, че прапарламентаризмът е празна работа. Каза, че заминава за Индонезия, където щяла се захване с бизнес. Според нея, трябвали й само малък кредит, голям хъс и не повече от тридесетина милиона години.

Най-сетне звънна прапарламентарната камбанка. Депутатите се събраха на една широка поляна някъде в джунглата на Прагвинея за да решават неотложните проблеми на маймунската раса. То бяха поздравления, речи, сълзи в очите… Някой дори спомена за Праконституция, но за щастие или не — повечето от присъстващите бяха настроени противоконституционно. И като се почна една…

Докато онези се пощеха, умуваха, караха се и сдобряваха, аз и още няколкостотин кибици ги гледахме от клоните на близките дървета. Право да си кажа, нищо не разбирах от цялата тази дандания, но гледах с интерес. „Както и да се заяждат — казах си — все накрая нещо ще измислят“.

Но къде ти — ония заседаваха почти десет милиона години. Мисля, че на всеки би му писнало да ги гледа толкова време. Накрая реших, че каквото и да измъдрят, все ще науча — нали ще се отнася и до мен.

Точно когато мислех да се поразкарам, видях Бri2+м3. Всъщност, бях я виждал и по-рано, но тъй като съм си стеснителен, никога не бях се опитвал да я заговоря. Нали знаете — когато си млад, някои комплекси понякога ти пречат да установяваш контакт с хубави момичета. Затова казах само:

— Здравей!

— Здрасти — отвърна ми тя — искаш ли да се люлеем на опашките си?

Ах, какво момиче беше! Да не би пък да се бе досещала?

Голяма емоция е да се люлееш на опашката си. Тя го правеше много грациозно. И досега се чудя как успяваше така изящно да извие опашката си, че полата й почти да не се повдига. Като си помисля, в такива моменти Бri2+м3 изглеждаше толкова сладка… Когато окончателно си допаднахме, тръгнахме на лов за какви ли не забавления — дискотеки, панаири, в Дисниленд, а веднъж — и на Ибиса, но нищо не можеше да се сравни с онези хубави мигове, когато се усамотявахме, за да се люлеем на опашките си.

За жалост, обаче, това не продължи дълго. Онези в парламента след дълго мъдруване, решиха, че опашките са излишни. Тихомълком, все пак си бяха приели Праконституция, но това бе по-малката беда. По-голямата беше този Закон за освобождаване от опашките. Тогава за пръв път чух името на Д(аr)n-1щin. Той беше внесъл законопроекта. Беше се обосновал с това, че дори и пралеля Paleosimia вече е поела курс към освобождаване от опашката си. Това било гаранция за успех в бизнеса. Помня, че веднага, щом беше приет законът, представителите на фракцията Limnopitecus напуснаха пленарната зала с освирквания и дюдюткания по адрес на мнозинството. Те и до днес си дюдюткат по дърветата, въпреки, че малко по-късно също си отрязаха опашките.

С Бri2+м3 бяхме млади, какво разбирахме от политика? Бяхме убедени, че всичко е в името на прогреса, повярвахме, че опашките са отживелица и доброволно се лишихме от своите. И до ден днешен съжалявам за това. Как не се намери някой, който още тогава да линчува онзи проклетник Д(аr)n-1щin. Всъщност — не, невъзможно — този дявол някак си бе успял да убеди обществеността, че премахването на опашките вече не е просто модно увлечение на младежта, каквото беше приматизацията. Липсата на опашка, виждате ли, превръщала примата във „висш примат“. Днес едва ли някой би повярвал в такъв абсурд, но тогава беше друго. Тогава демокрацията едва прохождаше. Мислехме си, че всичко, което хвърчи, се яде.