Читать «Дясното око на коменданта» онлайн - страница 6

Комендантът потръпна и се обърна настрана. После се съвзе, целуна печално Пакита по челото и й каза да си върви. Подир няколко часа, когато над президиото се възцари тишина, той легна в леглото си и мирно заспа.

Някъде около средната нощна стража тъмна фигура се промъкна през ниската амбразура в стаята на коменданта. Други фигури се мяркаха по плаца, които комендантът сигурно щеше да види, ако не спеше така спокойно. Неканеният гост се доближи безшумно до леглото и се вслуша в дълбокото дишане на спящия. Нещо блесна в светлината на огъня, когато дивакът вдигна ръка, още миг и на всички неразрешими съмнения на Херменегилдо Салватиера щеше да дойде край, но дивакът внезапно се стресна и се дръпна назад, обзет от ужас. Комендантът спеше мирно, но дясното му око, широко отворено, втренчено и немигащо, гледаше студено бъдещия убиец. Индианецът падна на пода в безсъзнание и шумът събуди спящия.

Да скочи на крака, да грабне сабята, да обсипе с удари разбунтувалите се диваци, които сега се тълпяха в стаята, бе въпрос на минути. Междувременно пристигна помощ и непокорните индианци бяха скоро изтикани навън, обаче в схватката на коменданта бе нанесен удар в дясното око и когато вдигна ръка до този тайнствен орган, установи, че е изчезнал. Той никога вече не го намери и никога вече, за щастие или за нещастие, то не украси дясната очна кухина на коменданта.

Заедно с това се разтури и магията, която тежеше над Сан Карлос. Дъждът се върна да освежи безжизнената почва, свещеникът и войникът възобновиха разбирателството си, зелена трева скоро се люшна по пресъхналите планински склонове, децата пак се струпаха около войнствения си наставник, Te Deum бе изпят в черквата на мисията и идилично задоволство отново огря спокойните долини на Сан Карлос. А някъде далече пълзеше към юг „Върховният съд“ със своя капитан Пелег Скъдър, търгуваше с индианците с маниста и кожи и предлагаше на главатарите стъклени очи, дървени крака и други бостънски измислици.

Информация за текста

Francis Bret Harte

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 24–25 май 2003 г.

Публикация:

Франсис Брет Харт

Калифорнийски разкази

Подбор и превод от английски Сидер Флорин, 1983

Александър Алексов, художник, 1983

Издателство „Отечество“, София

с/о Jusautor, Sofia

HARTE OF THE WEST. 17 Stories by Bret Harte.

Dell Publishing Co., Inc.. N. Y., 1966.

BRET HARTE. The Ancestors of Peter Atherly

i and other Stories. B. Tauchnitz. Leipzig, 1897.

BRET HARTE. Stories in Light and Shadow.

Houghton Mifflin Company, Boston and New York, 1898.

SHORT STORIES OF YESTERDAY.

George G. Harrap & Co. Ltd. London, 1930.

NINETEENTH CENTURY AMERICAN SHORT STORIES.

Progress Publishers, Moscow, 1978.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3846]

Последна редакция: 2007-11-12 08:00:00

1

Te Deum Благодарствена хвалебна песен в католишката черква, Б. пр.