Читать «Дясното око на коменданта» онлайн - страница 4

Каквато и да бе истината в тайната на това преобразяване, в Сан Карлос господствуваше само едно мнение. Това бе едно от онези редки чудеса, крито чрез застъпничеството на самия блажен Сан Карлос удостоявали благочестивите католици, като едно доказателство за езичниците. Това, че възлюбеният им комендант, мирският защитник на вярата, е бил благословен с това чудотворно знамение, бе напълно подобаващо и пристойно. Самият комендант мълчеше — не можеше да изрече лъжа и не смееше да каже истината.

В крайна сметка, щом добрите хорица от Сан Карлос вярваха, че силата на дясното му око бе възстановена, дали би било разумно и целесъобразно да ги разубеди? За първи път в живота си комендантът помисли за линия на поведение, за първи път той цитира текста, който е съблазнявал толкова много добронамерени, но търсещи леснината християни: „да угоди на всички и всекиму“. — Горкият Херменегилдо Салватиера.

Защото малко по малко злокобна мълва се ширна в селцето. Дясното око на коменданта, макар и чудотворно, като че ли упражняваше пагубно влияние върху всеки, който го гледаше. Никой не можеше да го гледа, без да премигне. То беше студено, сурово, неумолимо и настойчиво. Нещо повече, то сякаш бе надарено с ужасно всезнание — една способност да чете неизречените мисли на онези, които загледа. Войниците от гарнизона се подчиняваха повече на окото, отколкото на гласа на коменданта и отговаряха по-скоро на погледа, отколкото на устните, когато им задаваше въпроси. Слугите не можеха да отбегнат вечно бдителното, но студено внимание, което като че ги преследваше. Децата от училището на президиото измърляха тетрадките си под този страшен поглед, а бедната Пакита, първата ученичка, съвсем не можеше да направи тази чудесна извивка нагоре, когато покровителят й застанеше до нея. Постепенно недоверие, подозрение, самообвинение и плахост изместиха доверието, увереността и спокойствието в целия Сан Карлос. Където да се спреше дясното око на коменданта, падаше сянка.

И самият Салватиера не беше напълно свободен от пагубното влияние на чудодейната си придобивка. Без да съзнава въздействието й върху другите, той само съзираше в постъпките им потвърждение на известни неща, за които; му бе намекнал коварният Пелет в паметното навечерие на Нова година. Най-доверените му подчинени пелтечеха, запъваха се и се червяха пред него. Самообвинения, признания за дребни грешки и нарушения, прекомерни извинения и оправдания се сипеха в отговор на най-меките му запитвания. Дори и децата, които обичаше — любимата му ученичка Пакита — сякаш се чувствуваха виновни в някакъв скрит грях. Последиците от постоянното раздразнение се проявяваха все по-рязко. През първата половина от годината, гласът на коменданта и окото си противоречаха. Той беше все още добър, благ и внимателен в приказките си. Обаче постепенно гласът му придоби суровостта на погледа и неговата скептичност и безстрастност, а когато годината отново наближи своя край, стана ясно, че комендантът се е нагодил към окото, а не окото към коменданта.