Читать «Дяволският остров» онлайн - страница 4

— Да, това са акули — потвърди той.

— Това е най-голямата беда. Ако се нахвърлят, ще строшат лодката. Тогава с нас е свършено.

— Какво да правим?

— Ще трябва да седнем, за да бъде уравновесена лодката. Щом се покаже първата акула, ще я посрещнем с греблата. Тежко ни, ако не успеем да ги сплашим и пропъдим.

След това предложение братята седнаха в лодката и продължиха пътя си. Освен акулите имаше и друга опасност: лодките от острова можеха всеки момент да тръгнат по следите им, да ги заловят и върнат обратно. Като че точно сега акулите нямаха агресивни намерения. Може би бяха намерили достатъчно храна във водите на острова, тъй богати на риба. Сигурни в плячката си, те следваха спокойно лодката. По-късно сигурно щяха да вкусят месото на нещастните бретонци. Поне така изглеждаше по настойчивостта, с която плуваха след лодката.

Жан и Хари продължаваха да гребат неуморно по посока на юг. Когато първите слънчеви лъчи огряха морето, братята си отдъхнаха радостно. На линията на хоризонта само се очертаваха контурите на Дяволския остров.

— Слава богу! — каза Жан. — Докато стражата разбере за нашето бягство, ще минат няколко часа. В това време ние ще успеем да изминам още няколко мили.

— Така е — каза Хари силно угрижен. — И все пак опасността е неизбежна. Я погледни водата. Колко чудовища ни следват!

Когато Жан се обърна назад, лицето му пребледня, очите му се окръглиха от ужас и той целият се разтрепера.

Виждаха се четири огромни акули. Бяха отворили въоръжените си с три реда триъгълни зъби остри муцуни. Малките им очи с небесносин отблясък се втренчваха в двамата бретонци.

— Братко, бъди готов за нападение, само внимавай да не обърнем лодката — нареди Хари.

Една по-едра акула, вероятно по-гладна от другите, се нахвърли върху лодката, като се готвеше да нанесе удар и с опашката си.

Хари я забеляза навреме. Дигнал греблото, той успя да й нанесе страшен удар по муцуната. Острото гребло се впи в месото и й причини тежка рана.

Чудовището, което не очакваше такъв удар, издаде дълбока въздишка, прилична на ехо, и се потопи във водата. На повърхността се очерта голям кървав кръг.

— Върви в болницата, ако има такава за акули — извика Жан. — Сега чий ред е?

След малко друга акула, мислейки се за по-късметлийка от първата, се нахвърли върху лодката. Жан я посрещна със същата любезност и я накара да се върне още по-бързо назад.

— Дали има още, братко? — запита младият мъж.

— Ще видиш, че ще се върнат за отмъщение — рече Хари. — Готов ли си за нови гости?

— Греблото е здраво, ще издържи — отговори Жан. Известно време другите акули се задоволяваха само да следват лодката. Но като че дойде време и те да опитат късмета си — да обърнат лодката с удари на опашките и да хапнат от вкусното бретонско месо.

Тогава дойде непосилната страшна борба. Двамата братя удряха бясно наляво и надясно, като викаха колкото им глас държи, за да сплашат морските чудовища. А те, макар и ранени, продължаваха да нападат упорито. Бяха убедени, че крайната победа е тяхна. Не искаха тъй лесно да изпуснат вкусната плячка.