Читать «Дяволският остров» онлайн - страница 3

Бретонецът започна работа, но като видя ковчега, в главата му се роди интересна идея. Ковчегът беше направен от дебели дъбови дъски, тъй като покойникът бе едър и висок човек.

— Каква отлична лодка би станала от този ковчег! — помисли си Хари. — Ще побере и брат ми. Трябват само чифт гребла, които лесно ще набавим.

След като изкопа гроба, Хари положи мъртвеца в ковчега и го погреба. Но през нощта изрови гроба и измъкна ковчега. След това отиде при брат си и му каза:

— Жан, най-после ще можем да опитаме късмета си и да напуснем този остров. Готов ли си да ме последваш? Ковчегът може отлично да ни послужи за лодка. Ще намерим и весла.

— Готов съм на всичко — отвърна Жан. — Искам да видя мама, а после трябва да докажем невинността си. Какво да сторя?

— Ще отидеш тайно до управата да вземеш чифт гребла и малко смола. След това ще ме намериш под връх Галифет.

Жан имаше пълно доверие на брат си, който беше с няколко години по-възрастен от него. Той познаваше неговата смелост и не поиска обяснения. Отдавна беше мръкнало, когато тръгна към управата и незабелязан от стражата, можа да се промъкне и да вземе това, което му заръча Хари. Към полунощ се отправи към връх Галифет, където го очакваше Хари с ковчега.

— Имаш ли куража да плуваш в морето с гази погребална лодка? — запита той.

— Ние сме рибарски синове — отвърна Жан. — Готов съм на всичко, само да се отървем от този ад.

— Помогни ми да я засмолим, за да не влиза вода в нея.

— Дали ще стигнем брега с такова несигурно плавало?

— И двамата сме опитни плувци — отговори Хари. — Може пък да имаме щастие. Нима моряците не са изложени на рискове?

— А акулите? Помислил ли си за тях? Ти знаеш колко много има в околността.

— Ще се защитаваме с греблата — отвърна Хари студено. — После дали ще умрем тук, или в устата на акулите, е едно и също, братко.

Прикрити от високата скала, братята бързо засмолиха ковчега. Щом се убедиха, че всичко е готово, взеха запасите от храна и пуснаха лодката във водата.

Тази нощ морето беше спокойно. Иначе те трудно биха стигнали далеч с това несигурно плавателно средство, което мъчно можеше да удържи на силните удари на вълните.

Отначало използуваха за прикритие подсъдните скали и се пазеха да не бъдат забелязани от наблюдателните постове на брега. После, като стигнаха южния връх на острова, навлязоха решително в морето и се насочиха към Френска Гвиана, която отстоеше на около 140 мили.

Едва се бяха отдалечили на 5 — 6 километра от брега, когато кръвта на Жан се смрази. Той бе забелязал как повърхността на водата започва да ври.

— Хари — каза той угрижено, — акулите ни следват.

— Забеляза ли ги? — запита обезпокоен брат му.

— Зад нас са, следват ни.

— Много ли са?

— Не знам.

Хари спря да гребе и се изправи предпазливо на крака, за да не обърне лодката.

Веднага разбра, че Жан не се лъжеше. На 15 — 20 крачки зад тях от време на време се показваха остриетата, които се потапяха веднага във водата.