Читать «Дяволският остров» онлайн - страница 5

Още малко и братята щяха да се намерят във водата, а след това — в страшните зъби на чудовищата. Загубил надежда, че ще спечелят битката, Хари обърна глава встрани. Очите му запламтяха, погледът му се оживи. Забелязал бе, че към тях се насочва малък кораб.

— Братко! — извика той. — Идва помощ! Кураж! Удряй здраво!

Увлечени в битката с акулите, те не бяха забелязали идващия кораб.

Капитанът ги забеляза отдалеч и разбра критичното положение, в което се намираха двамата. Той насочи кораба към лодката. Отначало помисли, че това са корабокрушенци. Корабът се приближи до лодката и братята забелязаха как моряците спуснаха голяма лодка и бързо загребаха към тях.

— Помощ! — извика Жан, който бе капнал от битката си с акулите.

— Кураж, кураж! — отвърна глас от кораба. — Идваме на помощ!

За миг голямата лодка, карана от шест човека, въоръжени с карабини и дълги копия, се появи На няколко крачки от озверелите акули. Чуха се чести гърмежи. Водата наоколо почервеня и акулите напуснаха полесражението. Моряците прибраха братята в лодката и ги отведоха на кораба.

Капитанът ги посрещна любезно. Беше английски кораб, който неведнъж бе спасявал живота на нещастни корабокрушенци или нападнати от акули хора. Спасени по чудо, Жан и Хари бяха откарани в Ямайка, откъдето писаха на нещастната си майка.

А истинският убиец бе открит, заловен и четири месеца по-късно обезглавен на публично място.

Безкрайна беше радостта на старата майка, която прегръщаше синовете си. Сълзите мокреха старческите бузи, а треперещите ръце галеха косите на двамата щастливци, които също плачеха от радост. Сцената бе тъй трогателна, че никой от присъствуващите не можа да сдържи сълзите си.

Правителството на Франция изкупи сторената съдебна грешка, като отпусна голяма парична помощ на семейство Пинард.

Мъките и преживените ужаси бяха забравени за няколко месеца. Братята заживяха предишния си живот, пълен с труд, и отново бяха сочени за пример на цялото село.

Информация за текста

Emilio Salgari

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 24 юни 2007

Книжното тяло предостави Венцислав Пейчев.

Публикация:

ЕМИЛИО САЛГАРИ

РАЗКАЗИ, второ издание

Превод Ев. Фурнаджиев, Ж. Маринов, Т. Чилев

Поредица романи и повести — Издателска къща „Лакрима“ София, 1991

Редактор — В. Антонова

Худ. оформление — П. Мутафчиев

Худ. редактор — М. Узунов

с/о Jusautor, София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3102]

Последна редакция: 2007-07-06 07:42:32