Читать «Дяволският остров» онлайн - страница 2

Само в неделен ден се раздава и по малко вино за обяд. Ето при какви условия на живот трябва да прекарват дните си заточениците и осъдените престъпници. Затова тяхна непрестанна мисъл е бягството, въпреки опасностите, с които е свързано то.

Правени са много смели опити за бягство. Спомням си случая, когато единадесет осъдени престъпници, надарени с необикновена смелост, успяха да се качат на платноходката, която докарва продукти за острова. Когато по-голямата част от екипажа бе слязла на брега, за да прекара нощта при пазачите и да изпразни някоя и друга бутилка вино, заточениците, възползували се от тъмнината, отишли на платноходката, заловили заспалите на поста си моряци, вързали ги, пуснали платната и поели към морето. За нещастие скоро между тях избухнала кавга, която завършила с ножове. След три дни малката платноходка бе настигната от една френска канонерка, пратена по следите им. Докараха останалите живи, оковани във вериги, на Дяволския остров и ги осъдиха на още пет години заточение.

Друг път седем души — предимно алжирци, като разбрали, че на моторната лодка на коменданта има само един моряк, решили да напуснат острова. И в една бурна нощ изненадали пазача, вързали го и го оставили на острова. Между тях имало бивш огняр, който запалил мотора и насочил лодката към Английска Гвиана, която обикновено дава гостоприемство на бегълците от Дяволския остров. Но сметките им излезли криви. След седем часа въглищата се свършили. А на борда нямало нито гребла, нито платна. Появила се буря, която ги захвърлила към устието на Марони, а там се намира затворът Сен Лоренцо. Избягали в горите, откъдето смятали да преминат на холандска територия. Но тук се загубили и се лутали цяла седмица. Доста по-късно намериха скелетите им, оглозгани от белите мравки. Нещастниците бяха загинали от глад.

Но понякога опитите за бягство успяват въпреки силната охрана. Известно е бягството на братята Пинард двама нещастници, чиято невинност бе призната по-късно. Тези бретонски рибари живееха щастливо край те, къпани от водите на Маника. Бяха известни с своето трудолюбие и се ползуваха с добро име всред останалите рибари.

Един ден намерили трупа на богаташ, убит с единадесет удара от нож. Кой знае защо се усъмнили, че убийството на богаташа е извършено от двамата братя — Хари и Жан Пинард. Въпреки протестите, плача и сълзите на нещастниците и на старата им майка, братята били осъдени на двайсет години и пратени на заточение в Гвиана.

Ставаше дума за съдебна грешка. Но присъдата си беше присъда. Качиха осъдените на кораб и ги откараха на Дяволския остров. Невинните братя Пинард не се примириха обаче тъй лесно със съдбата си. Непрестанно мислеха как да избягат, за да видят старата си майка, която скърбеше за тях. Но това не беше лесна работа. Трудностите бяха големи, въпреки че не се бояха от нищо — дори от смъртта. Така мина първата година, без да се удаде благоприятен случай за бягство.

Един ден се помина човек от стражата. В същото това време боледуваше от треска гробарят на затвора. Накараха Хари да изкопае гроба и да положи тялото на умрелия в ковчега.