Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 239

Сега звуците изпод пръстите на Алехандра се лееха като сребрист водопад, последван от ярко кресчендо, извисиха се и за миг застинаха сред слънчевата светлина. Смеейки се, на входа се появи майка му, леко прихванала Фредерик под ръка. Двамата пристъпиха сред ярките лъчи, сред искрящ дъжд от семенца просо и цветни листчета.

— Хубаво е — отбеляза Фиби, застанала до него.

Беше със сребристозелена рокля и в дясната си ръка нежно държеше нарцисите, които носи на сватбата. Беше усмихната, притворила очи от удоволствие, с дълбоки трапчинки по пухкавите бузки. Цветните листенца и семенцата се извиха в дъга срещу яркото небе, а Фиби радостно се смееше, докато те падаха. Пол се загледа в нея, непознатата му близначка. Двамата заедно минаха по пътеката на малката църквица до олтара, където ги чакаха майка им и Фредерик. Той крачеше бавно, а тя, съсредоточена, внимателно стъпваше до него, решена да направи всичко както трябва, прихванала го за лакътя. Докато младоженците си разменяха клетвите, сред мертеците прелитаха лястовички, но от самото начало майка му беше категорична, че точно в тази църква ще е церемонията, както и при всички необичайни, неочаквани и предизвикали толкова сълзи разговори за Фиби и нейното бъдеще, че на сватбата й и двете й деца ще застанат до нея.

Нов залп, този път от конфети, последван от звънлив, леещ се смях. Майка му и Фредерик сведоха глави, а Бри отупа пъстрите хартиени кръгчета от раменете и косите им. Навред бе осеяно с пъстри конфети и тревата приличаше на мозайка.

— Права си — обърна се Пол към Фиби. — Хубаво е.

Тя кимна, този път умислена, и приглади полата си с две ръце.

— Майка ти заминава за Франция.

— Да — рече Пол, въпреки че като я чу да казва майка ти, се стегна. Така се приказва за непознати, но всъщност те не се познаваха. И това всъщност бе и най-голямата болка на майка му, разделящите ги загубени години, внимателно подбраните, официални слова там, където трябваше да говори непринуденост и любов. — И ние с теб, след някой и друг месец — припомни й той най-сетне уговорените планове, — ще им идем на гости във Франция.

По лицето на Фиби премина мимолетна като облаче тревога.

— После ще се върнем — внимателно додаде той, припомняйки си колко я уплаши предложението на майка му да замине с нея за Франция.

Тя кимна, но изражението й си остана тревожно.

— Какво има? — попита той. — Какво те притеснява?

— Яденето на охлюви.

Пол я погледна изненадан. В преддверието преди сватбата с Бри и майка му се шегуваха какво угощение ще си направят в Шатоньоф. Фиби бе застанала край тях, без дума да продума и той мислеше, че не им обръща внимание. Още една загадка — присъствието на Фиби, какво ли вижда, чувства и разбира тя. Всичко, което знае за нея, може да побере върху картонче от картотека: обича котки, тъче, слуша радио, пее в църква. Често се усмихва, обича да прегръща хората и също като него е алергична към ужилвания от пчели.