Читать «Дъщерята на Клеопатра» онлайн - страница 13

Птолемей плачеше, а Александър я умоляваше.

Най-накрая тя отметна ръце към тавана и изкрещя:

– Тръгвайте! Ирас, Хармион, махнете ги оттук!

Не разбирах какво става. Хармион ни бутна към вратата, където майка ми прегърна Александър. После се приближи към мен, докосна огърлицата ми и прокара ръце по косата ми, по ръцете ми, по бузите ми.

– Майко! – проплаках аз.

– Шшшт.

Тя сложи пръст на устните ми, а после вдигна Птолемей в скута си и зарови глава в меките му къдрици. Учудих се, че Октавиан чака толкова търпеливо.

– Слушай какво ти казва Цезар – рече тя на Птолемей. – А ти прави каквото ти кажат, Селена.

После се обърна към близнака ми.

– Александър, внимавай. Пази ги.

Изправи се и преди лицето ѝ докрай да издаде нейните чувства, Хармион затвори вратата и ние, трите деца, останахме сами с враговете си.

– Вървете до мен и мълчете – нареди Агрипа. – Първо ще отидем в гробницата на Александър, а после в Гимназиона.

Хванах Птолемей за едната ръка, а Александър го улови за другата, но ми се струваше, че минаваме през някакъв чуждоземен дворец. Римляните бяха във всички стаи и изнасяха ценностите ни, за да напълнят съкровищницата на Октавиан. Резбованите столове от кедрово дърво, украсявали най-големите ни спални, бяха изчезнали, а всичко, което бе останало, го изнасяха в момента – тапицирани с коприна кушетки, вази от абаносово дърво на високи сребърни трикраки масички.

– Откъде знае, че тези хора няма да откраднат едно или друго за себе си? – обърнах се шепнешком към Александър на гръцки.

– Защото никой от тях не е толкова глупав – отговори Юба. Гръцкият му бе безупречен. В очите на Александър се изписа предупреждение.

За първи път Октавиан погледна към нас.

– Красиви деца са близнаците, нали? Мисля, че приличат повече на майка си, отколкото на баща си. Значи ти си Александър Хелиос?

Брат ми кимна.

– Да. Но предпочитам да ме наричат Александър, Твое Величество.

– Той не е цар – обади се Юба. – Наричаме го Цезар.

Бузите на Александър се изчервиха и на мен ми прилоша при мисълта, че говори с човека, който бе убил братята ни.

– Да, Цезаре.

– А сестра ти?

– Тя е Клеопатра Селена. Но предпочита да ѝ казват Селена.

– Слънцето и луната – отбеляза сухо Юба. – Колко умно!

– А момчето? – попита Агрипа.

– Птолемей – отговори Александър.

Мускулите на челюстта на Октавиан изпъкнаха.

– Този прилича повече на баща си.

Стиснах ръката на Птолемей по-силно, сякаш исках да го предпазя. Стигнахме до двора пред двореца и Агрипа ни нареди:

– Няма да говорите, без някой да се е обърнал към вас, разбирате ли?

И тримата кимнахме.

 –Тогава се подгответе – предупреди ни той, докато отваряха пред нас вратите на двореца.

Над града се бе спуснал мрак, а в далечината горяха хиляди свещи. Сякаш всички граждани на Александрия, до последния, бяха излезли на улицата и всички те се бяха запътили към Гимназиона. Когато се приближихме към портите, войниците  отдадоха чест на Октавиан с вдигната дясна ръка но с обърната надолу длан.

– В никакъв случай не можем да тръгнем с кон и колесница – обади се Юба, докато оглеждаше тълпите.