Читать «Дъщерята на Клеопатра» онлайн - страница 12

– Чух, че си се опитала да прелъстиш моя генерал.

Майка ми отправи злобен поглед към Агрипа, но не отрече.

– Не се учудвам. Това подейства на вуйчо ми. А после и на Марк Антоний. Агрипа обаче е различен.

Всички в стаята погледнаха към генерала и макар че разполагаше с власт, с каквато можеха да се похвалят малко царе, той отклони погледа си.

– Няма човек, който да е по-скромен или по-верен от Агрипа. Той никога не би ме предал – каза Октавиан. – Принц Юба също не би го сторил. Навярно знаеш, че някога баща му беше цар на Нумидия. Но когато загуби битката с Гай Юлий Цезар, предаде най-малкия си син на Рим, а после сам отне живота си.

Майка ми изпъна гръб.

– Това какво е, начин да ми кажеш, че ще загубя трона си ли?

Октавиан не каза нищо.

– А Цезарион?

– Боя се, че синът ти също няма да може да седне на трона – отговори простичко той.

Лицето ѝ загуби част от цвета си.

– Защо?

– Защото Цезарион е мъртъв. Антил също.

Майка ми стисна облегалката на стола си, а аз притиснах длани към устата си.

– Все пак – добави Октавиан – ще позволя да ги погребат при Марк Антоний в мавзолея, който си приготвила.

– Цезарион! – извика майка ми и Октавиан отклони погледа си. – Не Цезарион!

Нейният любимец. Обичният ѝ син. В гласа ѝ звучаха непоносима скръб, предателство и майчина болка; в този миг разбрах, че evocatio е постигнало целта си. Боговете наистина бяха изоставили Египет и бяха преминали на страната на Рим. Разридах се в шепите си, а майка ми обезумяла започна да къса дрехите си.

– Спрете я! – нареди Октавиан и се надигна сърдито от мястото си.

Агрипа стисна ръцете ѝ, но тя започна диво да клати глава.

– Той ти беше брат! – изкрещя тя. – Детето на Гай Юлий Цезар! Разбираш ли какво направи? Ти уби собствения си брат!

– А ти уби сестра си – отговори хладно Октавиан. Майка ми се опита да го ритне, но той с лекота избегна яростта ѝ.

– След три дни ще отплавам заедно с теб и децата ти за Рим, където ще участвате в триумфа ми.

– Никога няма да ме прекараш по улиците на Рим! Октавиан хвърли кос поглед към Юба и тръгна към вратата. Когато стигна до нея, майка ми се провикна:

– Къде отиваш?

– В гробницата на Александър, най-великия завоевател на  този свят. А после в Гимназиона, където ще се обърна към хората си.

Обърна се и сивите му очи се спряха върху мен.

– Децата ти ще дойдат ли с мен?

Скочих от леглото и паднах на колене в краката на майка си. Обгърнах бедрата ѝ с ръце.

– Не ни пращай с него. Моля те, майко, моля те!

Тя се тресеше неконтролируемо. Но вместо да погледне към мен, наблюдаваше Октавиан. Помежду им сякаш премина някакво неизречено съобщение и майка ми кимна.

– Да. Вземи децата ми с теб.

 –Не! – викнах. – Няма да дойда!

 – Ела – подкани ме Юба, но аз изтръгнах ръката си от китката му.

– Не ни карай да ходим! – изкрещях. – Моля те!