Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 96

Фейт отвори вратата. Стълбите отвъд бяха далеч по-простички, по-тесни и по-стръмни от главното стълбище и бяха осветени само от малки прозорци. Нямаше перила. Изкачи ги е най-високата скорост, за която събра смелост — наясно, че всеки момент слугите могат да се върнат в къщата.

Горната площадка гледаше към дълга, мъждиво осветена стая е висока стена от дясната страна и наклонен таван, който отляво стигаше на няколко фута над пода. Очевидно таванското помещение беше разделено на две стаи. През врата отдясно Фейт надзърна във външната стая, в която имаше малко легло, зелен килим и симпатично, но очукано скринче. Момичето предположи, че това е стаята на икономката.

Откъм вратата на втората стая имаше просто легло. До него бяха строени масивни ботуши и Фейт реши, че принадлежат на Прайт.

Плътна завеса скриваше от погледа ѝ вътрешната половина от стаята и изпълняваше ролята на подвижна стена. Фейт пристъпи навътре и дръпна завесата. Зад нея откри още едно обикновено легло, което можеше да принадлежи само на Джийни.

Оскъдното обзавеждане стресна Фейт. Тя пристъпи към леглото на камериерката и се загледа в малките съкровища, напъхани в кутията под него и разпилени на съседната полица. Дървен гребен, шивашка гъба, намотана панделка и муселинена торба е избродиран монограм „Дж. Б.“. Докосна торбата и се почувства като крадец — допирът до кадифе или сатен никога не бе пробуждал такива мисли у нея.

Девойката беше подготвена да прояви жестокост. Не очакваше обаче да се почувства престъпник.

После обаче си спомни как Джийни се хилеше, когато отказаха да погребат бащата на Фейт, и как се смя на унижението и нещастието на Мъртъл. От джоба си извади предмета, взет от един от сандъците на баща ѝ. Беше жълт като пергамент, гладък и студен. Изтрака като игли за плетене, когато го обърна.

Фейт внимателно намести котешкия череп в леглото на Джийни, след това приглади одеялото на мястото му. Докато се промъкваше обратно надолу по стълбите, не спираше да мисли за него — как се взира с празните си очни орбити в мрака на малката си платнена пещера.

18

Спор между роднини

Докато вуйчо Майлс се върне от посещението в дома на мировия съдия, стана три следобед и Мъртъл се съгласи да го приеме в спалнята си. Увита в одеяла и облегната на възглавници, тя още изглеждаше необичайно восъчнобледа и със зачервени очи и нос. Беше обаче достатъчно добре да се държи с обичайното си високомерие и да настоява за присъствието на Фейт.

Мъртъл седна при влизането на вуйчо Майлс.

— Е? — натърти тя. — Говори ли със съдията? Какво каза той?

Вуйчо Майлс погледна през рамо и после много внимателно затвори вратата зад гърба си. Седна в едно от креслата и въздъхна тежко. С гримаса смъкна ръкавиците си.

— Беше много любезен. Ама наистина много. И се боя, че беше и твърд в настояването непременно да има дело. Ако членовете на обществеността настояват за такова…

— Пълни глупости! — възкликна Мъртъл. — Той е мировият съдия! Изборът е негов!

— Какво представлява това „дело“? — попита Фейт, цялата изтръпнала от кипналите в нея мехурчета възбуда. — Какво ще се случи на него?