Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 6

2

Вейн

Измамник и мошеник.

Думите бръмчаха в главата на Фейт, която продължи разходката си по мократа палуба и разсеяно се взираше в островите, покрай които минаваше корабчето. Как би могъл някой да заподозре нейния баща в измама? Крайната му и страховита честност беше чумата и гордостта на семейството. Човек винаги знаеше каква позиция заема спрямо него, пък дори и да се намира във вихрушката на неодобрението му. Пък и въобще какво имаше предвид вуйчо Майлс с това „измамник“?

По времето, когато девойката се прибра под навеса на кърмата, вуйчо Майлс и баща ѝ се бяха върнали на местата си. Фейт седна отново на сандъка със змията, неспособна да погледне другите в очите.

Вуйчо Майлс се взираше през пенснето си в лекьосан от дъжда алманах и току вдигаше поглед към околните острови — държеше се точно така, сякаш семейството наистина е тръгнало на почивка.

— Ето! — посочи той. — Това е Вейн.

Приближаващият се остров в началото ѝ се стори твърде малък, но Фейт скоро осъзна, че захождат към него откъм тясната част — все едно е кораб с източен нос. Едва когато пощенският ферибот зави покрай острова и заплава по протежение на дългата му страна, девойката видя колко по-голям е от останалите скалички. Грамадни черни вълни се разбиваха в тъмнокафяви канари и вдигаха цели ветрила пяна.

Тук не живее никой, беше първата ѝ мисъл. Човек не би дошъл тук по свой собствен избор. Сигурно тук се свират само изгнаници. Престъпници като каторжниците в Австралия. И бегълци като нас.

Ние сме изгнаници. Може би ще се наложи да останем тук завинаги.

Подминаха осеяни с пещери носове и дълбоки заливи със сгушени по протежението на брега самотни постройки. После фериботът намали скорост и тромаво се завъртя сред плисък на вода, за да навлезе в дълбок залив с пристанище, обкръжено от висок вълнолом, а отвъд него — с възходящи пръстени от къщи със слепи прозорци и настлани с плочи, хлъзгави от дъжда покриви. Покрай кея се люлееха и подскачаха дузини малки риболовни лодки, а преплетените им хаотично въжета се белееха призрачно в мъглата. Чайките крещяха оглушително, с пълно гърло и с еднакъв, писклив тембър. Пътниците на борда на кораба се раздвижиха — в един глас изпуснаха затаения си дъх и взеха да си стягат багажа.

Дъждът отново заплющя точно когато фериботът застана на кея. Надигна се гълчава, моряците хвърлиха въжетата и занаместваха траповете, а вуйчо Майлс пусна монети в няколко шепи и така багажът на Съндърли се озова на брега.

— Преподобният Еразмус Съндърли и семейство?

На кея стоеше мокър до кости, слабичък мъж. От широката периферия на шапката му се лееше вода. Беше гладко избръснат, с открито лице, макар и видимо притеснен, а в момента — и леко посинял от студа.

— Мистър Антъни Лембант праща комплиментите си — той се поклони официално и подаде доста овлажняло писмо. При това движение Фейт забеляза плътно пристегнатата към гърлото му бяла якичка и осъзна, че е свещеник като баща ѝ.

Преподобният Съндърли прочете писмото, сетне кимна одобрително и протегна ръка: