Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 15

— Е, според мен е много неприятно, че наемодателят е решил да дава къщата, без да спомене за виещите призрачни говеда — отвърна сопнато Мъртъл.

— Да, но според местното суеверие на този остров няма и инч земя, където да липсват собствени призраци — заяви с усмивка вуйчо Майлс. - Клей ми преразказа някои от историите вчера — виещи жени, призрачни кораби и тъй нататък. Освен това очевидно по време на войната с французите Вейн е приютявал и контрабандисти. Казват, че преди смъртта си един от тях заровил тук доста солидно съкровище и вече петдесет години призракът му напразно се опитва да отведе хората при него.

— Надали го бива особено с шарадите — промърмори под нос Фейт, докато сядаше на масата.

— Е, ако минем на по-земна тема, явно тази сутрин са ни доставили две картички… — Мъртъл погледна съпруга си. — Едната е от доктор Джеклърс, скъпи — казва, че се надява да има удоволствието да ни навести около два следобед и да те заведе на разкопките. Другата е от мистър Лембант, според когото местното геоложко общество се събира в дома му в четири следобед и ще се чувстват поласкани, ако приемеш да си техен почетен гост. А ние, останалите, сме поканени на следобеден чай. Предлага да ни прати каретата си.

Преподобният възнагради съпругата си с кратък, мрачен поглед, сведе леко глава в знак, че я е чул, и след това възобнови безмълвното поглъщане на закуската си.

— Може би следва всички да идем да видим разкопките с доктор Джеклърс — предложи вуйчо Майлс обнадеждено. — Може да си направим семейна разходка.

— Наистина ли? — Развълнувана, Фейт умолително се обърна към родителите си. В бащината библиотека в епископалния дом прекарваше дълги часове над книги, посветени на зверовете от едно време, и се възхищаваше на рисунките на кости на отдавна мъртви твари. Щеше да бъде прелестно да попадне на истински разкопки, на живо.

Мъртъл погледна съпруга си, който се вгледа разсеяно в масата и прочисти гърлото си. Рече:

— Не виждам причини да не го сторим.

Джийни се появи отново, със заучена невинност постави дъската на масата и отново излезе. Дългите хлебчета, агресивно нарязани на дебели точно по половин инч филии, не бяха преживели сполетялото ги нещастие. Късовете хляб лежаха на купчина шрапнели от кора, слепени на буци с парченца масло.

— Джийни! — викна Мъртъл след отдалечаващата се и удобно оглушала камериерка. — Джийни! О, това е непоносимо! Ще се наложи да помоля мисис Велът да ѝ дръпне юздите — наистина ще го сторя!

От горния етаж се разнесе приглушен удар и тропот на малки, безгрижно тичащи крачета, последван от няколко експериментални трясвания на врати. Мъртъл направи гримаса и погледна към съпруга си, който се мръщеше към тавана с хладно неодобрение. Дори не се предполагаше Хауърд да се появява по това време, а още по-малко — да се чува.

— Фейт — обади се Мъртъл тихичко, — бъди добро момиче и закуси днес с брат си, а после му помогни с уроците, става ли?