Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 17

— Имаш голям късмет, Хау Мнозина биха се радвали на възможността да посещават добро училище! — Тя не спомена, че това се отнася и за нея. — Слушай сега! Ако си носиш ризата и си свършиш упражненията по писане, след това ще отидем на разузнаване в градината. Може да вземеш и пушката си!

Сделката ѝ бе оценена като приемлива.

В градината Хауърд търчеше безспир и „стреляше“ по горния етаж на къщата, като насочваше малката си дървена пушка и пищеше високо: „Бум!“. Застреля черните свраки, които отскочиха стоически по-надалече от забързаните му крачета и след това изпляскаха лениво с гладките си, лъскави крила, за да му се изплъзнат. Стреляше по всичко по калната, неравна пътека към морето.

Ако родителите ѝ го видеха, вероятно щяха да се скарат на Фейт, задето допуска той да се „изтощи“. Винаги се страхуваха, че Хауърд — единственият жив син — ще пипне някоя фатална настинка. Фейт вече бе станала свидетел как петима по-малки братя губят схватката си с живота и се спаружват като вехнещи маргаритки. Някои си отидоха още съвсем бебета, други отброиха по един-два рождени дни. Първите двама бяха Хауърдовци, след това семейство Съндърли опитаха да разнообразят с един Джеймс и двама Едуардовци с все същия неуспех. Заради загубата им оцелелият Хауърд им се струваше крехък, сякаш през мрачната завеса се държи за ръце с братята си — адаши.

Фейт обаче познаваше момчето по-добре от родителите си. Разбираше, че то има нужда да търчи и да препуска като лудо, докато капне, както имаше нужда и от играчката си пушка. Стреляше по неща, които го плашеха. Точно сега се опитваше да докара целия си странен нов свят до приемливо безопасно ниво.

Вниманието на Фейт привлече масивна кула, която се намираше отвъд шубрака. На дневна светлина ставаше ясно, че зяпалнята е просто едноетажна руина с празни прозорци, зазидани с хоросан и бръшлян, а каменните ѝ плочи бяха кафяви като петна от чай.

Тя пробуждаше любопитството на Фейт, но в момента я преследваха по-сериозни притеснения. Уличаващите я ръкавици бяха свити на топка в джоба ѝ. Трябваше да се отърве от тях, преди да ги намери някой от прислугата.

На склона към морето пътеката се разклоняваше. Лявата се изкачваше по скалите. Фейт и Хауърд тръгнаха надясно — по онази, която криволичеше до каменистия плаж. Там момчето се втурна неудържимо и взе да стреля по нервно пристъпващите стридояди, калнокафявите канари, които се издигаха наоколо и по собственото си отражение в мокрия пясък.

На брега имаше малка колиба с гребна лодка вътре и зад нея стърчаха скали. Докато Хауърд търчеше по чакъла, Фейт се промъкна зад колибата и натика ръкавиците в тясната тъмна цепнатина между два камъка. Веднага ѝ олекна. Жилото на вината винаги беше по-остро, когато имаше риск да я хванат.

Фейт се върна на плажа. Реши, че тук доста ѝ харесва въпреки мрачните оттенъци и сивите надвиснали облаци. Наум разгърна книгите по естествена история на баща си и намери съответните термини за всичко, което виждаше. Пъргави, острокрили чайки прорязваха небето. Тлъстичка черно-бяла гагарка си чистеше перата на един зъбер. Морски копър люлееше белите си цветчета сред скалите.