Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 107

— Ако толкова харесваш предизвикателствата, Пол Клей — призова го тя, — тогава ела. Предизвиквам те!

Той сякаш беше хипнотизиран от бавните движения на абаносово-златното тяло на змията.

— Не се плаши чак толкова — прошепна Фейт. — Тази порода змии не хапе… — видя едната ръка на Пол да трепва, сякаш обмисля дали да посегне към кичура. Добави любезно: — Тя е удушвач… — И със задоволство видя момчето да отстъпва отново. — Не смееш, нали?

Пол направи още крачка, а после се втурна и грабна кичура измежду пръстите ѝ. В същия миг девойката го хвана за ръкава и го задържа здраво. Прошепна злобно:

— Ако кажеш на когото и да е тайните, които ти споделих днес, тогава ще разправя на всички, че си бил прекалено уплашен сам да отрежеш кичура. Другата му половина е в мен и знам от коя част на главата на татко е свален, а ти не!

Змията се плъзна по пръстите ѝ и отърка глава в ръката на Пол. Той се отскубна и отстъпи няколко крачки, като разтри китката е другата си ръка, очевидно ужасен и вбесен.

— А ти харесваш ли предизвикателства? — попита със същата злост. — Всеки понеделник вечер в наблюдателницата на крайбрежния път има бой е плъхове. Ела и ме намери там — ще поговорим за скъпоценното ти убийство!

Фейт беше чувала за боя е плъхове — „спорт“ от ханджийските изби. Спускаха териери в пълни е плъхове ями и брояха кое куче ще убие най-много за дадено време. Пол знаеше, че не бива да я виждат на подобни места. Така че отново вдигаше залозите.

— Ще се видим ли там? — попита той със съвсем лека усмивка. — Не, така си и мислех.

Порив на вятъра раздвижи листака и накара и двамата да трепнат.

— Трябва да тръгвам — заяви младежът е по-тих и не така настоятелен глас. Кимна към моравата отдолу. — Чисто ли е?

Фейт се обърна да надзърне през завесата от листа и бръшлян. Не се забелязваше никой. Пак се извърна към момчето и кимна.

Пол изприпка към покритата е бръшлян портичка, преметна се сръчно през нея и изчезна от поглед. Фейт чу слабото тупкане на стъпките му по стълбите.

Поседя, заслушана, но никой не вдигна тревога. Пол остана незабелязан. Срещата им — неразкрита.

Направо не можеше да повярва, че е провела хладнокръвен разговор е млад мъж насаме. Пол беше горе-долу на нейната възраст, което означаваше, че е достатъчно голям, за да предизвика скандал. След случката Фейт беше като попарена — болна и омърсена. Сърбеше я от самите дрехи. Боеше се, че ако се погледне в огледало, ще се види като строшена и използвана вещ.

Защо си беше навлякла тази беда? Какво толкова имаше у Пол Клей, та я караше да говори и върши налудничави, щури бели?

В същото време се усещаше и болезнено будна, сякаш от раменете ѝ е паднала тежест. Беше хвърлила заровете си наслуки, но май се беше сдобила със съюзник. Не е приятел, но пак беше по-добре от нищо.