Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 108

Фейт не забравяше как Пол елегантно се бе преметнал през портичката. Изглеждаше толкова лесно. Все едно полетя. Тя се чудеше какво ли е усещането.

Едва по-късно ѝ хрумна, че Пол много бързо се е доверил на думите ѝ, че наоколо няма никого. В крайна сметка тя би могла да го прати право в ръцете на отмъщението, а след това да избяга в стаята си и да се престори, че няма представа за присъствието му. Странно, но дори и за миг не ѝ беше хрумнало да постъпи така.

20

Опасен чар

Пол Клей не ѝ беше приятел. Той обаче снабди Фейт е безценен поглед към обитателите на острова и е един важен факт. Лъжата ѝ се беше вкоренила.

Всички на Вейн вече говореха за призрака на преподобния. Достатъчно ли беше? Дали на Дървото на лъжите се наливаше плод? Фейт се канеше да посети морската пещера отново. Трябваше да види Дървото и да провери дали не си губи времето с него.

Този път обаче щеше да се подготви както следва.

След като се уедини в стаята си под претекст, че ѝ се вие свят, тя извади отново записките на баща си, за да ги проучи по-подробно. Срамуваше се от спомена за първата си среща е растението. Беше му се кланяла като пред олтар и му бе шепнала като на изповедник. Шокиращо лишени от научен подход действия.

Строго си напомни, че е учен. Учените не се поддават на изумление и суеверия. Учените задават въпроси и им отговарят чрез наблюдения и логика.

Растението нямаше уши. Как би могло да разбере изречените лъжи? Нямаше ум. Как проумяваше световните тайни? Идваше от екзотични земи, от къде на къде ще знае кралския английски? Как в някакъв си плод можеш да заключиш тайни и как е възможно знанието да бъде приемано през устата?

Фейт трябваше да узнае дали баща ѝ не е грешил за Дървото на лъжите. А ако е бил прав — тогава тези въпроси се нуждаеха от отговори. „Магически“ не беше отговор, а извинение за избягването на търсенето му.

Фейт разлисти плътно изписаните страници на дневника и се зае да дешифрира бележките и коментарите на баща си.

Голяма загадка — способността на растението да живее, расте и пречиства въздуха без добротворното излъчване на слънцето. Енергията трябва да идва от друг източник, за да изпълнява необходимите химически процеси.

Топлина, погълната от въздуха? Невероятно, понеже растението видимо процъфтява в студена, влажна среда. Насекомоядно като мухоловките? Ако то е пещерен обитател, то силната му миризма може да убеждава изгубени твари, че изходът към външния свят е наблизо. Не са забелязани обаче хищнически набези, макар че плячката може да е невероятно ситна и носена от въздушните течения. Възможно ли е насекомите да залепват за изобилния сок?

Фейт си спомни лепкавата влага, покрила пръстите ѝ при допира до растението, и внезапно ѝ се прииска да си измие ръцете.

Нова теория: растението може да е симбионт. Остава спящо, докато не установи физическа връзка е интелигентен член на друг вид, след което е в състояние да се подхранва благодарение на потока невидими енергии — до голяма степен като онези, описани във вече отхвърлените теории за животинския магнетизъм. Възможно ли е лъжите да доставят хранителните вещества посредством вълнения в магнитния флуид? Възможно ли е консумирането на плода да засилва връзката и така да предизвиква криза и случай на прояснено зрение?