Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 104

В същия миг на площадката отвън се разнесе лек шум. Някой потайно и внимателно завърташе дръжката на една определена врата. Тъй като наскоро самата тя бе въртяла същата дръжка, девойката веднага разпозна поредицата тихи изщраквания. Водеше към бащината ѝ стая.

Фейт се изстреля от покоите си и се закова на площадката. Змията се накъдри на чупки, стресната от внезапното движение.

На прага на спалнята на преподобния стоеше Пол Клей.

— Какво правиш тук? — поиска да знае Фейт.

Пол я зяпаше със зейнала уста, вперил поглед в змията на врата ѝ.

— Беше предизвикателство… — поде той и отстъпи назад на площадката.

— Крадец такъв! — изсъска Фейт. — Какво си откраднал?

— Нищо! — Той погледна към ножиците в ръката си. — Просто исках… малко коса. Предизвикаха ме да донеса от косата му. Но не исках да отварям ковчега, а после доктор Джеклърс го откара по следователска работа. Реших, че в стаята може да има…

— Как смееш! — Фейт беше толкова ядосана, че нямаше да се изненада, ако на раменете ѝ цъфнеха огромни, черни крила. Кичур коса беше най-личният дар или спомен. Никой освен близките от семейството не би трябвало да притежава подобно съкровище и несъмнено — не и някакъв си нарушител зяпач е ножици. — Той е мъртъв и непогребан. Не ви ли стига? И да го разчлените ли искате бе, хора?

Пол се сви и панически се загледа в стълбите. В този момент Фейт осъзна, че чува изкачващи се стъпки. В мига, когато новодошлият се появеше пред очите им, Пол щеше да бъде разкрит — нашественик на етажа на семейството. Само един писък стигаше да подпечата съдбата му и да потвърди невинността на Фейт.

Но тя не изпищя. Вместо това сграбчи момчето за ръкава и го дръпна с все сили през площадката към собствената си стая. Той изпъшка, когато осъзна, че се намират в спалнята ѝ, но тя не му даде време да проговори, а го извлачи през втората врата отвън на покривната градина.

Припряно се наведе да седне на ниско дървено столче.

— Сядай — изсъска, — иначе ще те видят отдолу!

Пол се подчини и се намести от другата страна на градината, откъдето зяпна спасителката си е предпазливо и несигурно недоверие.

Какво беше сторила току-що? Фейт беше насаме е непознат мъж! При това — не доктор, роднина или близък приятел на семейството. Бяха ѝ повтаряли — и то многократно — че една жена струва колкото репутацията си. Тя беше сапунен мехур, който може да се спука от чужда близост. На площадката гореше като черен стълб от мощ и гняв. Тук, навън, внезапно се почувства смайващо крехка.

Осъзна, че е притиснала гръб в перилата, сякаш репутацията ѝ все още можеше да бъде спасена, ако поддържаше максимално разстояние между двама им. Видя в очите на Пол да се промъква същата паника. Беше се прилепил до срещуположната стена.

— Защо го стори? — прошепна той.

— Защо ме остави? — възмути се тя.

Последва продължително мълчание. И двамата нямаха отговори.

Фейт осъзнаваше ясно колко различни са с Пол — все едно бяха воини от враждуващи племена, които се срещат на ничия земя.