Читать «Дълбина - "Лабиринтът на отраженията- цялата поредица"» онлайн - страница 465

Но този филм не е интерактивен. Той е режисиран от първата до последната секунда. Каквото и да си мисли шофьорът на камиона.

— Но нали той е бил пиян… — казвам аз. — Нали?

— Той и сега е пиян — отвръща Томилин. — За него имаше оставени виртуални барове.

— Но не можете точно да повторите онази ситуация — не се предавам аз.

— Защо? — учудва се Томилин.

И в този момент камионът завива в пресечката.

Сякаш някой дръпна завеса. Вечерта се смени с ден. Широкият булевард — с тясна уличка, където и две коли не могат да се разминат. Още повече, че отсреща бодро приближават два автомобила. Камионът криволичи, подскача, налитайки на бордюра, и изскача на тротоара.

А на няколко метра пред него две деца карат велосипеди и вече се обръщат при шума на двигателя.

— Оп — казва Томилин. Успява да го каже, преди изображението да трепне, да се обърне и да започне да се върти: виртуалната камера описва невъзможна крива, задържайки се над кабината на камиона.

Нима е възможно да завъртиш така волана в реалността?

Скоростта не е чак толкова висока. Колкото и да е пиян шофьора, той все пак е отнел от газта преди завоя. Но ударът все пак е силен.

Предницата се смачква, удряйки се в стената на сградата, камиона се завърта и чупи стъклената витрина, влизайки наполовина в бакалията. И аз разбирам: нещо не е наред. Магазинът не е нарисуван изцяло, има само няколко метра пред витрината, всичко останало е сива мъгла, дим без цветове и форми. От смачканата предница излиза пара и тече безцветна течност.

— Денис — много спокойно казва Томилин, — нали те помолих…

— Ама не може да завие така! — отвръща Денис. — Всичко е пресметнато!

В гласът му звучи истинско възмущение. Не, едва ли е психолог. По-вероятно е програмист, превеждащ неясните указания в цифров вид.

— Скоростта беше трийсет и четири километра в час, радиусът на завоя… — мърмори Денис. Но Томилин с жест го кара да млъкне.

Смачканата врата на камиона се отваря със скърцане. Шофьорът по-скоро се изсипва, отколкото излиза. И без да поглежда към сивата мъгла в магазина, излиза през остатъците от витрината на улицата.

— Премести камерата! — изръмжава Томилин.

Не виждам кой изпълнява командата. Сигурно Денис има някакъв пулт, а може би ни слушат и други сътрудници от затвора.

Но камерата послушно се придвижва и се понася след шофьора.

И аз започвам да се смея.

Това вече не е трагедия. Това е фарс.

По улицата продължават да се движат автомобили и пешеходци, без да обръщат внимание на врязалият се в сградата камион.

А непокътнатите велосипедисти продължават да карат, обръщайки се ужасено назад. Те карат на място, колелата се плъзгат по асфалта, проблясват спиците и червените кръгчета на светлоотражателите, дългите коси на едно от момчетата се развяват от несъществуващият вятър. Най-добрият в света велотренажор.