Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 8

Така се създала кантората, в която аз работя на поста търговски директор.

С течение на времето малкият офис се превърнал в огромен гигант с неповратлива инфраструктура, с около двеста служители и с алкохолизиран директор (от руска страна) с отвратителен дъх и с навика да свиква всекидневни заседания в деветнадесет часа и две минути.

Продажбите вървяха доста успешно, а директорът лека-полека се готвеше за пенсия. Французите, които идваха на проверка, си прекарваха весело в клуб „Night Flight“ с руски проститутки. Низшият персонал бе низвергнат до състоянието на работници от експлоататорски предприятия за производство на маратонки в Индонезия, а топмениджърът, който имах честта да бъда, въведе диктатура на корпоративното робство, подквасена с ужаса на съветската министерска естетика, получаваше бесни пари и невероятни командировъчни и крадеше от бюджетите, както и доколкото може. Общо взето бизнесът бе изграден както се полага в такива случаи.

Нашият мил офис се намираше в един от първите бизнесцентрове в града. В „Riverside Towers“ — тази цитадела на корпоративния ужас. Вероятно според замисъла на създателите му неговото название трябваше да предизвиква у работещите в тази сграда асоциации с някакви ефирни дворци на брега на благословена река. Но лично у мен още от първия ми работен ден тя предизвикваше асоциации с ужасни готически замъци и божества на злото от романи фентъзи. През ранното зимно утро, когато навън все още не беше съвсем светло, прозорците на тухлените кули блестяха с восъчна светлина като оживяла илюстрация от книгите на Толкин.

Особено когато стоиш в девет часа сутринта на хълмчето, още преди да си влязъл на територията му, и виждаш как към кулите прииждат потоците хора и автомобили. Хората бързаха, опитвайки се да не закъснеят за работа, много от тях вървешком говореха по мобилните си и постепенно наквасваха недоспалите си мозъци с утринната суета на града. (Освен всичко друго, в наше време мобилните телефони изпълняват функцията и на допълнителен будилник. Ако първият те буди за работа, вторият ти съобщава, че тя вече е започнала.) Понякога въображението ми дорисуваше на гърба на леко прегърбените фигурки вързопи, превръщайки ги в крепостни роби, които всеки ден носят на господарите си оброк във вид на собственото си здраве, чувства и емоции. А най-важното и най-ужасното се състоеше в това, че те правеха всичко това по собствена воля и въпреки че нямаха никакви крепостни тапии, които да ги заробват.

Към десет часа сутринта на паркинга бавно се появяваха тежките автомобили от представителното производство на западногерманските концерни. От тях слизаха БОСОВЕТЕ, влизаха небрежно в офисите и пътьом мяткаха мълнии с очи, изпепелявайки закъснелите служители или онези, които пушат навън. Новият ден в „Riverside Mordors“ започваше…