Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 6

След това започнаха да се случват още по-ужасни неща. Тя отиде в банята, прекара там петнадесетина минути и се върна в кухнята. Пътьом съблече халата си, остана абсолютно гола и пусна музикалната уредба, която изпълни помещението, според мен, с най-отвратителната и противна мелодия. Със същата онази лирична композиция на група „Enigma“, която се нарича „Sadness“ или „Madness“ — не ме бива много по тази част. Тя се тръшна на дивана до мен, удари несръчно лакътя си (очевидно по онова нервно окончание, което при удар предизвиква пронизваща продължителна болка), за миг лицето й се разкриви от гримаса (което предизвика в мен пристъп на неудържим смях) и започна да разкопчава панталона ми. Вече се бях натряскал до козирката и по принцип изобщо не ми пукаше, че не ми става, още повече, че изпитвах пълна отврат при мисълта, че мога да правя секс с нея. След това тя подхвана несигурна пиянска имитация на минет, придружен с издаването на някакви бълбукащи звуци от нейна страна. В този момент си мислех за вулгарността на създалата се ситуация. За пияната нещастна жена, която непрекъснато се опитваше да издава странни звуци и навремето си мечтаеше да бъде кралица, а беше станала най-обикновена ресторантска фльорца, за собственото си безсилие и за утрешния работен ден. А освен това си мислех, че на фона на тази мелодия стотици хиляди европейски бюргери чукаха тлъстите си жени, истеричните си любовници или нещо от този сорт. Постепенно заспах, като преди това успях да отбележа, че Оксана (очевидно заради непрекъснатата си заетост в своя главозамайващ живот) беше престанала да се бори с целулита и той беше победил, както бурените побеждават парниковите растения.

Сънувах Тимур да стои обут с високи рицарски ботуши на борда на някакъв си риболовен кораб, пълен с риби, които мятаха опашки, след това се сетих, че някъде бях чел, че да сънуваш риба е на бременност, а после сънувах дебелака от „Vogue Cafe“, който ми правеше глупави муцунки. Последното, за което си спомнях, беше мисълта за смешното съвпадение между неговата и моята ситуация. Показах му насън среден пръст и заспах окончателно…

Офисът

Транснационалните корпорации с най-висок стокооборот могат да си говорят, колкото си искат, за многообразието, но видимият резултат от тяхната дейност е армия от подрастващи-клонинги, които в стройни редици — „еднообразно“, както се изразяват хората на маркетинга, маршируват през глобалния супермаркет.

Ноами Клайн. „Без лого“

На другата сутрин отидох на работа.

Струва си да отбележа, че моята кантора беше филиал на една голяма френска компания за продажба на разни консерви. От царевица до зелен грах. Много отдавна, някъде преди десетина години, представителството й в Москва било открито от един лекомислен баровец. Той живеел разгулно, харчел пари, които не били по джоба му, и както много други хора в началото на деветдесетте години, мислел, че животът в атмосферата на безкраен празник, когато днес пропиваш две хиляди долара, а утре по неясен начин спечелваш още пет, ще продължи вечно. Но доста бързо тъпаците, които можели да бъдат завлечени чрез най-различни афери, се изчерпали заедно с количествата пари, които въпросните тъпаци му снасяли. За разлика от сумите, които губел в казината и пръскал по проститутки и нощни клубове и които се натрупвали с астрономична скорост. В един момент на баровеца му се наложило да изтегли кредит от банката, за да закърпи безбройните дупки в бюджета си. Естествено, кредитът бил взет с ясната цел впоследствие банката да бъде преметната. Трябва ли да споменавам, че банката (впрочем, както и почти всичко по това време) била бандитска. И в един прекрасен, а може би дори и слънчев ден на прага на офиса му се появила група яки и изключително дружелюбно настроени момчета, които чрез бърз диалог, подпомогнат от две тежки крошета в зъбите, обяснили на героя, че или ще занесе парите в банката, или него ще го занесат в моргата. След като пресметнал, че шансовете му да изчезне са нищожно малки, пичът започнал бързо да търси варианти за простичка далавера, благодарение на която би могъл да се сдобие с желаната сума. В този момент се оказало, че баща му, който навремето работел в търговското представителство на СССР във Франция, има някакви връзки с тамошните производители, които за късмет търсели партньор, за да завъртят консервния си бизнес в Русия. След като им описал образно перспективите да излязат на този толкова голям (но и също толкова опасен) пазар със сигурни руски партньори (кой би могъл да се усъмни в нашата честност, ха-ха), той подписал договор с тях. Естествено, бил открит офис, там седнала секретарка, в него имало и два шкафа с празни класьори, а също така се появил и склад, готов да приеме два камиона на стойност точно колкото бил кредитът плюс известен процент отгоре.