Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 56

Цялата тази пиеса с името „На бедняците от графа“, в която се разказваше за резултатите в Русия, започвайки от Далечния Изток, целият този ежегоден „Ден на благодарността“ бавно вървеше към края си. Ето, че вече поздравиха централните региони и влязоха в Северозападната част, ето, че директорът от Питер вече се облегна назад с малко кисела физиономия, а след това идваше и най-важната част за мен — Москва. Докато Некьор обявяваше наградата ми, пронизвайки ме с поглед, аз се опитвах да си придам благоговейно изражение на благодарност. Жалко, че тъй и не се бях научил да плача по поръчка. В такива моменти щеше да ми е от полза.

Седях и слушах боботенето му за това, че „въпреки че се надявахме, че резултатите в Москва ще бъдат много по-добри, оценявайки постигнатото от вас по следните показатели“ и т.н. По всичко личеше, че в този момент физиономията ми беше толкова тъпа с въпросната маска на благодарност, а пък самият аз бях толкова вдървен след събитията от началото на седмицата, че отстрани приличах на труп. Gratefull Dead.

Да, всъщност аз бях един благодарен мъртвец. Прочетете ми по-бързо надгробното слово, преведете ми полагаемата сума в картата и аз ще се оттегля в другия свят. В света, пълен с плътски удоволствия, проститутки, алкохол, наркотици и клубна музика. Няма спор, че той също е толкова празен както тази цитадела на корпоративните свине, но за сметка на това там човек поне може да се надруса.

Докато съобщаваха резултатите ми, околните ме гледаха крайно недружелюбно. Просто бяха готови да ме разкъсат на парчета, тъй като знаеха какъв бардак цареше при мен в Москва и въпреки това аз получавах бонуси (и то какви!). След като изслушах Некьор, се облегнах назад и плъзнах поглед по насъбралите се в залата за преговори. В погледа ми се четеше ясен месидж: „Ако ще да пукнете, свине, пак няма да станете като мен. Млади и успешни. Тъй и ще измрете в своето Горно нанадолнище с мечтата да се преместите в Москва. Ще измрете и на това отгоре ще повлечете със себе си десетина абсолютно невинни служители“, чиято вина се състои единствено в това, че не са свалили навреме бездарните си шефове, като напишат един донос до Москва.

Стори ми се, че в този момент в стаята увисна огромна кълбовидна мълния, изтъкана от всеобщата омраза. По количество произведена негативна енергия това събрание надминаваше Братската ВЕЦ. Ако не друго, ние умеехме да се мразим както никой друг. Дори можеше да се каже, че омразата беше основен двигател на нашия бизнес. Имах чувството, че след две секунди стаята щеше да се взриви и таванът да падне и да погребе двадесет и пет гнусни копелета.

Просто си мечтаех да стане така, но, разбира се, това нямаше да се случи. Гаднярите загиваха от куршумите на добрите момчета само в екшъните. Но в реалния живот гаднярите бяха най-жизнеустойчивите същества от всички млекопитаещи.