Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 53

Чашата се връщаше с извинения и поклони.

И ето, че всички се събраха в залата за преговори. Всички началници на отдели, директори на филиали и техните заместници по продажбите и маркетинга. Общо взето целият наш тъй наречен топмениджмънт. Ако се съдеше по израженията, всеки тук си мечтаеше да бъде невидим. За да чуе всичко, което ще кажат за присъстващите, но да избегне ругатните по свой адрес.

Влезе Некьор. Беше малко поостарял в сравнение с миналата година, но въпреки това не изглеждаше зле за своите петдесет и пет години. Перчеше се и носеше едни такива (според самия него) младежки жълти вратовръзки на зверчета и отвратителни кафяви завъртулки. Беше типичен френски високопоставен дърт пръдльо или както там им казват у тях. Некьор седна и поздрави, плъзгайки тежкия си поглед по присъстващите. По лицето му прочетох буквално следното: „Боже мой, защо на някои късметлии, които се канят да излязат в пенсия, им се падат такива прекрасни региони, за които да отговарят, като Мартиника или италианско-френската зона, или в най-лошия случай Скандинавия? А защо на мен на стари години ми се падна Източна Европа с нейните диваци? Грубовати азиатци, които въпреки многобройните тренинги във Франция тъй и не се научиха да работят по европейски, но за сметка на това много добре се научиха да мамят?“ О, как ни мразеше в този момент! Като че ли ние бяхме виновни, че той беше действал толкова зле с езика си, докато полира задниците на своите акционери, и затова сега, вместо да седи в Милано или в Мадрид, седеше във влажна Москва. Неговото „здравейте, колеги“ прозвуча като „проклети да сте, туземци“. Е, няма страшно, аз дори бях склонен да му простя, защото след обилното словоблудство ни предстоеше обявяването на годишните награди в това Голямо надбягване!

Всичко започна с това, че Некьор с изражение на страдалец за вярата и на същински мъченик за благото на КОМПАНИЯТА (да се свети името й, да пребъде царството й, да се увеличават капиталите й вовеки веков, амин!) начена тъжното си повествование за това колко ужасно се е отразило на общото състояние на компанията неизпълнението на плана в Русия:

— Принудени сме да констатираме със съжаление, че въпреки увеличението на бюджетите (охо, с цели 2,5%, ама те направо са разточителни!), руският филиал на компанията не изпълни плана за продажбите. Това се отрази много негативно на международните ни показатели (аха, значи се е отразило на това, дърт малоумнико, че ще получиш малко по-малък бонус и неврастеничната ти жена ще изхарчи по-малко пари за „подмладяващи СПА-курорти“). Доста странно е, че при общия ръст на пазара нашите показатели в Русия се оказаха по-ниски от очакваните според плана (че какво странно има? Какво сте очаквали от една кантора, в която работят само ксероксите и то от време на време?).

Нашите доблестни служители — всички тези тъпи многостанници, седяха и търпеливо записваха в органайзерите си. Интересно какво записваха? „Ние сме идиоти, малоумници, безделници, не сме изпълнили плана заради собствената си професионална непригодност и неспособността си да мислим“. Мисля, че това беше единственото, което можеха да си запишат. Или имаше и други варианти? Погледнах крадешком през рамо какво пишеше директорът по логистиката, който седеше до мен. Аха, горе-долу това, което си мислех: