Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 51

Върнахме се в първата зала и Вадим попита:

— Как искате да получите парите и с какви документи?

— Кеш, по банков път — все ни е едно — отвърна Миша.

— За два-три дни ще променим документите по регистрацията на фирмата и след това ще преведете парите — обобщи Саша.

— Е, партнер, какво ще кажеш! Харесва ли ти? — попита ме Вадим.

И аз разбрах, че тази престорена фраза беше необходима. Въпреки че двамата с Вадим бяхме взели решението си още сутринта всеки сам за себе си, трябваше да спазим етикета, съответстващ на този момент.

— А на теб? — попитах.

— Можем да опитаме — каза Вадим и запали цигара.

— Е, тогава нека да се включим — казах небрежно и започнах да ровя из джобовете си за цигари.

Саша и Миша ни гледаха като добри родители, които наблюдават неразумните си деца, и аз се почувствах малко неудобно от тези превзети финални диалози, които двамата с Вадим им демонстрирахме с идиотски сериозни физиономии.

Миша извади иззад дивана една пътна чанта „Hermes“ и измъкна от нея бутилка шампанско „Dom Ruinart“ и кутия с шест чаши „Riedel“. После дойде при мен и Вадим и каза съвсем простичко:

— Хайде да цапнем по едно по този случай. Преди малко бъдещите ни доставчици ми подариха една бутилка и модели на чашите. Тъкмо да го полеем.

А след това още два часа пихме шампанско, от което се оказа, че има три бутилки, разказвахме си разни смешни истории и се опознавахме по-отблизо със Саша, който въпреки цялата си външна меланхоличност се оказа човек с изумително чувство за хумор и огромен исторически багаж. Непрекъснато вдигахме тостове, прегръщахме се и всеки се стараеше да предаде на другия емоционалния си заряд от успешност, щастие и радост. И всички приличахме на приятели от студентските години, а през тази вечер, съчетана с всички събития от днешния ден, аз за пръв път се почувствах истински щастлив.

Когато се наканихме да си тръгнем, Вадим седна в колата при мен „да изпуши една цигара“ и малко притеснено ми каза:

— Брато, знаеш ли какво… Разбираш ли… Абе, когато тия казаха, че можем да платим по банков път, си помислих, че мога да преведа още петдесет хиляди от сметката си.

— Охо, ама ти май че си милионер?

— Не, старче, просто си мислех, че трябва да внесем всичко кеш, а аз нямам толкова. Така че предложението ми е следното. Аз ще внеса сто хиляди, а ти ще вземеш назаем от мен двадесет и пет хиляди. Нали и без това щеше да вземеш пари назаем?

— Вадим, ти си последният човек в този град, от когото бих искал да взема пари назаем.

— В какъв смисъл? Значи, не искаш, така ли? Искаш аз да внеса седемдесет и пет хиляди?

— Старче, нека аз да внеса своите петдесет хиляди и ще имам най-малкия дял. Така е по-просто. Нали?

— Брато, да не искаш да кажеш, че двамата няма да влезем с равни дялове?

— Вадим, нали виждам колко си се запалил от тази идея. Повярвай ми, за мен този проект не е важен заради парите, а заради това, че мога да работя с близки хора.

Вадим запали цигара, погледна през прозореца, направи пауза, а после се обърна към мен и каза: