Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 50

Саша му показа среден пръст и продължи да трака по клавиатурата на компютъра.

— А ти откъде знаеш, че пия кафето със заместители? — оживи се Вадим.

— Не зная. А помня, старче. Нищо не се губи — почука с пръст по главата си Миша.

Пихме кафе, застанали край лаптопа, и разглеждахме макета на дизайна. Той наистина изглеждаше потресаващо. Всичко беше от бяла кожа и блестящ метал, мястото на диджея беше стилизирано като пилотска кабина на самолет. Под тавана имаше две площадки за go go girls. VIP-залата беше облицована с кожа с шоколадов оттенък (Дизайнът на випа е откраднат от офисите на „Swiss Air“, съобщи ми поверително Миша).

— Трите зали повтарят концепцията на самолета: икономична класа, бизнес класа и първа класа. Персоналът ще е облечен като стюардеси и стюарди. Във випа и в бизнес залата дори ще има колички със спиртни напитки както на борда на самолета. Зад випа е стаята за почивка на специалните гости (дизайнът й още не е готов). Стойката на бара е решена като крило на самолет, което е естествено. Общата площ е 600 квадратни метра. Ще гостуват четиридесет и осем западни диджея. Всяка седмица по един. В икономичната зала ще има кафене, а през празничните дни — лох-денс. Цените и асортимента на алкохолните напитки са демократични. Цените в бизнес класата и в първа класа са космически, което е естествено. Мястото е хубаво, паркингът е доста голям. Мисля, че успехът е гарантиран — обобщи Саша.

— И естествено, ще се казва „Concorde“, нали? — каза ехидно Вадим.

— Ще се казва „Jet Lounge“. И няма да променим това име дори и заради най-големите инвеститори — отвърна също така ехидно Саша.

След това тръгнахме из залите и Миша, жестикулирайки отчаяно, ни обясни къде ще бъде гардеробът, тоалетните, кухнята и прочее. Той постоянно сочеше плана на помещението, от който нито аз, нито Вадим разбирахме нещо. Докато аз се озъртах в първата зала, опитвайки се да разбера колко места за сядане са планирани за кафенето през делничните дни, Вадим и Миша продължиха нататък. Отидох до третата зала и видях, че Миша разказва нещо на Вадим, показвайки с ръце бременна жена. Вадим се смееше и тупаше Миша по рамото, а по изражението му разбрах, че окончателно и необратимо е омагьосан от чара на Миша. Двамата си бъбреха като стари приятели и аз изпитах нещо като ревност към него, защото аз бях този, който го запозна с Миша. Но всъщност изпитвах страшен кеф, че всички тук веднага се сприятелиха и намериха общ език. А във въздуха се носеше усещането за отбор или нещо такова.

Саша се приближи зад мен и попита:

— Долу има мазе и си мисля, че там можем да направим бардак за олигарси. — Той извади от джоба си очила „Gucci“ със зелени пластмасови рамки, избърса ги с една мека кърпичка и си ги сложи, намествайки ги смешно с показалец в горната част на носа си. — Какво ще кажеш?

— Идеята е супер — отвърнах и вдигнах нагоре показалеца на дясната си ръка.