Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 46

Може би, след като се е разхождал из Москва и е общувал с прототипите на Боси, Лиходеев и с членовете на МАССОЛИТ, гражданинът Булгаков е попивал тяхната енергия, изтъкана от завист, продажност, кариеризъм и лицемерие и се е скривал зад стените на този форт, за да забърка срещу вулгарността на заобикалящата го действителност противоотровата от морфин, премесен със собствения му талант. Неслучайно точно тук, на „Патриаршеските езера“, се е появил Воланд. Князът, дал всекиму заслуженото.

Всичко това ми мина през ума, докато се разхождах покрай езерата и се носех на вълните на собственото си умиротворение. Днес наистина беше прекрасен ден.

Мобилният ми иззвъня и чух гласа на Юля, която ми съобщи, че идва.

— Къде си? — попитах я.

— Идвам от лявата страна на езерото.

Обърнах се и я видях да крачи по „Бронна“. Тя се усмихваше, а слънцето, което блестеше в гърба й, придаваше на кестенявите й коси някакъв особен топъл кадифен оттенък.

— Здравей — каза тя, — изглеждаш много добре, като че ли си се подмладил. Сериозно, приличаш на момче.

Гледах я, усмихвах се глупаво и ми се струваше, че отново е настъпил онзи ден отпреди повече от една година, че току-що сме се запознали и аз отново чувам:

— Младежо.

— Да? — Обръщам се.

— Как мога да стигна до улица „Трьохпрудна пресечка“?

— Малко по-нататък трябва да завиете надясно. Макар че едва ли има смисъл да ходите там. По това време просто не можете да паркирате на „Трьохпрудна пресечка“. А вие къде отивате? Може би ще ви покажа по-кратък път.

— Много ви благодаря. Да не работите като екскурзовод по тези места? На всички, които ви питат, ли обяснявате толкова подробно и им показвате най-краткия път?

— На всички, които ме питат ли? Е, разбира се, че не на всички.

(Господи, миличка, че кой напоследък се е обръщал за нещо към мен на улицата, освен да ми поиска запалка. Госпожице, вие сте първият човек, който през последната една година ме е заговорил на улицата. Осъзнавате ли цялата отговорност и изключителност на този момент? Поне за мен.)

Спомних си нашия диалог отпреди една година, онези най-първи минути от нашето запознанство и я попитах:

— Юля, днес не искаш ли да идеш на „Трьохпрудна пресечка“?

— Не, днес искам да се разхождам, да разговарям и просто да безделнича.

— Тогава, хайде да се разходим. Знаеш ли, днес наистина се чувствам като осемнадесетгодишно момче…

— Това е прекрасно. Отдавна не съм те виждала такъв. Да не би да ти се е случило нещо хубаво?